INDEX ~ NEWS ~ T$DATA ~ LINKS ~ ADD

FAQ ~ ВЪПРОСИ ~ КОНТАКТИ ~ FORUM


РЪКОПИСИ > Т.С.Б I : Т.С.Б. II : Т.С.Б. III : Д.Р.Б. : Т.Ф.Р.


РЪКОПИСИ

из "ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ" Част 1 ~ ПОРЪЧКА ~

 

Този документ пази тайната на Великия Римски музей, единствен по рода си за времето когато е била Римската империя. Тази тайна трябва да бъде запазена, защото този музей може да падне в ръце които да заличат онова що са създали ръцете на много прочути гравьори и художници.

Четейки тези редове човече божи ти трябва да знаеш, че тази тайна е съхранена до сега благодарение божията воля и клетвата божия не щади никому, който посегне на тези съкровища. Бог е свидетел на страшни наказания сполетели алчни люде що престъпят божията клетва. Но човече божи, що ще четеш тези писания, пази тайната и не посвещавай тайни господни никому освен на богослужители и само изпитан верен човек що може да запази тайната за вечни времена.

Който влезе в подземния дворец да влезе с Божие знание и без зли умисли, що много люде таят в душите си. Да бъде наказан с всички страдания и мъки онзи който не спази закона Божи... тези страшни писания.

Входа на Великия римски музей е в планината що е близо до крепостта на Сердите, на югозапад от крепостта на високото е Великия камък... той ще ви служи при търсенето. На 10 разкрача от водопада отгдето точно пада водата, на северозапад от течението има огромна пукнатина. В основата си е широка три разкрача, в горния край два разкрача. Краят на пукнатината ще ви насочи към входа на музея. Той е много тесен и човек трудно минава. Засипан е с много камъни и пръст, но е засипан в началото и при добро желание и с много труд ще стигнете мраморните врати. Кога се спуснете надолу в дупката, ще ги откриете. Дупката е тясна до десет разкрача, след това става широка и ще ви отведе до голямо предверие с широка мраморна врата.

От външната страна на входа на музея можете да се ориентирате по това, че от двете страни на голямата пукнатина има образи на демонски глави на скалата от страната към камъка, откъм реката ще видите на височината на заклещения камък две демонски глави. Всичко това е работено в триъгълна форма. Двете глави са вкопани в стената и са една до друга. От другата страна на пукнатината, откъм реката, ще видите наравно с основата друга демонска глава в триъгълна форма. Образът е много по-малък от останалите два. Намерите ли тези знаци, ще ви бъде лесно да откриете входа на Великия Римски музей.

Великият музей е от времето когато в подножието е била гробницата на Сейавел. Той е облицован с цветен мрамор докаран от рудниците на Вратица. Ето и пълното писание за Великия Римски музей. Влизайки през червената мраморна врата ще се намерите пред стълбище от 700 стъпала, които са от чист бял мрамор. Ще видите че на всяко 50-то стъпало има площадка с огромни мраморни статуи, които държат светлината на слънцето. Свода на стълбището надвишава 20 разкрача височина. На най-долната площадка гдето свършва стълбището с двадесетте огромни статуи ще видите огромен синкав Богинс пазен от двете страни от огромни Динаиди. Огромна метална врата ще се изпречи пред вас. Влизайки през нея ще останете слисан от красотата на цветната зала на музея. Всички видове мрамор що е съществувал и се е знаел на времето е служил за облицоване на залата.

Залата на мраморните Богове е тази зала, защото както казах е сътворена от много цветен мрамор. Колоните що са пръснати по голямата площ на залата са от различни цветове мрамор и на всяка ще видите глави на много Богове и част от тържествата на Хорнис. Мозайката е от подредени мраморни части с различни цветове и между тях пуртинов прах в много цветове. Грамадна висулка казва за времето преди да бъде направена пещерата на музей. В залата на дъното, към изток са двете грамадни халки, които издърпвайки надолу ще ви изведат във втората зала - II.

Тази зала е по-тясна. Тук ще можете да видите историята на всички римски рудници, съществували по това време. Грамадна карта излята от златен примес ще видите в началото на залата. Размерите са пет на пет и половина разкрача. На нея са всички римски селища за времето си. Жълтите златни точки показват златните рудници. В тази зала ще видите всички видове руди, добивани по времето когато е бил сътворен музея. Грамадни късове чисто злато говорят, колко богати са били рудниците, когато са ги работили римляните. В източната част на залата има естествен холомск с грамаден къс злато. Безброй сандъци ще видите с надписи и експонати приготвени за музея в Рим, но останали тук поради внезапното напускане земите на Сердите от римляните. Факлите по стените на залата са от кост, която свети в светлина със зеленосин цвят. Влизайки това ще ви се стори ужасно страшно защото самите фигури са по стените, свода и пода, ще ви осветят но ще свикнете. Човешките фигури които блестят на западната стена са наистина ужасни и страшни за гледане. Знайте, че те не се движат както ще ви се стори. Само уплахата ви и металическата наредба съчетано с два човешки трупа с еднакъв цвят ги прави движещи се, излъчването на труповете направено с червен и зелен балсам ги прави привидно движещи се. Знайте че ако проговорите в залата то в продъжение на часове ще чувате звуци. Тогава ще ви се стори че тези образи що са по стените и тавана се движат и издават звуци, които могат да подлудят всеки, който влезе тук. Различно дълбоки отвори като фунийки има в тази зала. Като се издаде звук той отива и се връща обратно от тези отвори. Това е смесване на звукове. Трябва да се мълчи когато се влиза в залата. Страшно е в тази зала колкото и да знаете писанията. Нужно е и обувките да не тропат. На южната страна на залата има мраморен престол с халки на облегалките. Една халка има и между краката. Като седнете с двете ръце натиснете халките надолу и издърпайте средната до клина да се заклини. Като сторите това ще се намерите в средната от петте галерии на най-голямата зала на музея - III.

Залата на животните. Тази зала е 120 разкрача широка и 7 разкрача висока. Ще видите безброй малки и големи подредени мраморни квадрати. На всеки има по едно животно изработено от масивно злато. Златните животни и птици са над 260 изключая нощната страшна птица, намираща се в северната страна. Тя е от кост. Очите на животните са диаманти донесени от Рим. Огромен гущер в естествена големина е в средата на залата. Той е изработен от много метали. Грамадата му е три разкрача. За тайнствения вход на другата зала е нужно изчезването на един зъб. Така ще отворите стълбището към другата зала на златните открития. В края на всеки мраморен квадрат има парафинен куб. Съдържанието е писано на кожа и казва произхода на животното, тежеста и големината му, мястото където е убито, кой го е убил и кой го е сътворил от чисто злато в сегашния му вид. Внимавайте защото всеки четвърти квадрат от пода на залата е осов и ще ви отведе в подземната река откъдето никой не може да излезе.

Залата на златните украшения - IV. Тя е като тази на животните, 4 750 изработени златни предмети лежат в каменни сандъци. Ще ви се види чудно, че тези сандъци са споени с пода. Но и тази тайна ще ви открия. Грамадните топки са нитове, а желязно въже запоено в топката отива в другата зала, на златните монети и църковните изделия. В края на всяко въже има халка която не позволява сандъка да бъде повдигнат, изместен и отварян. Когато влезете в зала V ще можете да отворите сандъците. Тук има оръжия и златни стрели - Венвора. Същите са слагани в златна баня след направата. Само жреците и императора са ги имали. Между златните украшения ще видите 70 сандъка със златни статуетки от тържествата на императора. За да ги разгледате и подредите точно е нужно да се наредят в шахматен ред, както е в описанието. Украшенията до стените са като тези в сандъците, но за разлика от тях те са единични, без дори да ги има в друг музей в Рим. Всички които видите до мраморните стени са изработени в подземния рудник Ноленас в Гърция към Атина. В сандъците от червен мрамор са изработени в подземния двор край крепостта на Сердите, а тези в зелените са от рудника Сухасо край Рим. Всеки сандък има документ с броя на предметите, произхода и името на майстора който ги е сътворил. Забележете че в залата пода е подреден шахматно, всеки втори квадрат е осов и ако стъпите в такъв ще се простите с живота си долу в бездната. Внимавайте! Грамадният сандък от бял мрамор със змийска глава е хранилище на силна отрова. Тя е вечна. Ако посегнете и отворите този сандък, цялата зала ще се изпълни с червеникав прах и всичко живо що е там ще падне веднага от моментална смърт. Помнете че в залата на западната страна има плоча с кръст около разкрач. Тя се натиска и отмества. Ако отместите плочата когато сандъка е отворен за кратко време всички зали ще се изпълнят с червеникав дим и ще бъде невъзможно да се влезе в музея за дълго време. Внимавайте! Само при опит за заграбване на музея от лоши хора, сторете така. Може да се спасите ако влезете в колона IV. Тя се отваря по загадъчен начин... но като отворите вратата ще се намерите на стълбище което ще ви изведе навън от музея.

Зала V на ужасите, на мумиите и хербарея. Тя е с два цвята мрамор зелен и син. Залата е около 150 разкрача широка. Свода е около 8 разкрача висок. Влизайки в тази зала е нужно да не се изпада в никакъв ужас, а да се пази спокойствие. Хиляди човешки глави и тела в различна големина ще ви гледат от всички страни. Мумиите на хиляди хора в крайноумален вид ще ви гледат. Те ще ви покажат ужасните начини на римляните чрез които са стигнали до това съвършенство - да се умали човек толкова, че да стане изрод голям колкото човешка ръка, без да измени физиономията и нормалните форми. В северната част на залата ще видите човешки трупове на постави от мрамор. Тези трупове живи са залети с течен хетавараст и моментално са замръзнали. Те са кристали и ако не ги докоснете няма да знаете че са замръзнали в дебелина на човешка длан над трупът. Тази безцветна течност е открита от жрецът на водата Помарис.Труповете могат да бъдат върнати обратно към живот само с писанията оставени от жреца в парафинен куб до труповете. В южната страна на залата са подредени на постави много човешки трупове. С тях са правени опити от великият жрец на Самодивската градина Бонивас. Ще изпитате ужасно чувство на студенина при гледката която ще ви се открие. Човешки тела с присадени глави на животни. Най-ужасната гледка е човешки труп с присадена жабешка глава от рода на подземните жаби великани. Забележете че очите на всички трупове и глави се движат и светят. Накъдето и да идете ще ви гледат защото се движат от стъпките ви по мраморния под. Няма да забележите че е мраморен защото е покрит с човешки коси с различни цветове. Всичко това вещае ужасна тайнственост на тази зала на прочутия но рядко виждан Римски музей. Ще видите и много тела на мъже, жени и деца. Тези опити са ужасни и разстройващи - тела с животински крайници, глави на жени с уста на змей... Отвращение ще чувствате и от това което ще видите в средата на залата - трупове с опити от рода на Досекс - хора с две глави. Всичко това ще ви потиска крайно много, но истината е такава, ще я видите когато се озовете в тази зала. Всеки четвърти ден стените на залата пламват в синкав пламък, който не може да изгори и запали нищо. Тези стени запазват това що е в залата хиляди години. Когато стените пламтят в тази зала не е добре да бъде човек, защото ще изпадне в транс, при което може да получи нервно разстройство. Хора изпаднали в транс стават гадатели и предричат онова що става на стотици и хиляди мили от тях. Но други биват зле и по-добре да не са живи. Пророците могат да предвидят бедствия за една луна напред, всичко е трудно да се опише, но трябва да кажа че само кога изпиете... пред грамадната мраморна... чаша... ще можете да продължите. Трябва да ви кажа и това, че човек влязъл през мраморната врата в зала I не може да се върне обратно и излезе. Трябва да продължи и при опасност да излезе от колона IV в зала IV.

Зала VI на златните монети и скъпоценни камъни. Тази зала е най-малка и няма да ви смае отначало. Но забележете че стените не са като стените на другите зали. Грамадни рисунки от камъни са храма на Бога лечител и храма на Слънцето. Всички видове, големи и малки, златни и сребърни монети са подредени в сандъци. Всички видове големи скъпоценни камъни ще видите по стените на залата. Сандъците в северния край са пълни с монети, а гравираните седем сандъка на средата на залата са пълни с безценни камъни от цял свят. За да излезете от тази зала е нужно да стъпите на двете плочи от лявата страна на залата. Едната плоча е бяла а другата червена. Така ще слезете в последната зала на музея - VII.

Смесената - назована е така защото който влезе ще види всичко онова което е видял в предните зали но в огромен брой. Залата е най-голяма. Влизайки в нея първото нещо което ще видите е сливането на много цветове мрамор като сияние. Нужно е да бъдат запалени всички фосфорни факли. Прекрасното съчетание на мрамора ще ви смае и удиви. На средата на залата ще видите мраморни колони от различни цветове и в средата саркофаг. На престол е основателя на музея най-виден управител от рода Стелноволисконтевен - род Римски, що са открили златната планина край латинското море. Той е балсамиран в нормалния си вид и размери. Не е нужно да разказвам какво ще видите в тази зала, а ще кажа онова което трябва да знаете. Предметите са пръснати в приятен вид в цялата зала. Онова което не сте видели в предишните зали ще видите тук и ще ви смае. Южният край на залата е облицован с чист бял мрамор. Няколко човешки фигури и много на животни са подредени една до друга. На тавана фигурите менят постоянно цветовете си, всяка поотделно и не в определено време. Получава се неповторима гледка. Колкото интересна, толкова и страшна е източната част на залата с птицата от чисто злато голяма около 5 разкрача. Западната страна на залата е с изковани златни изделия. Там е коритото с жива вода. Единствена по рода си тази вода е чудотворна, както ще прочетете в описанието. Една глътка от тази вода може да спаси човек на когото предстои да се прости с живота. Но ако е писан нищо не може да го върне. От западната част на залата ще имате нужда. Изхода на музея е там. На стената има картина три и половина на два и половина разкрача. Натиснете долния ляв ъгъл на картината и ще се отвори. Щом излезете пак ще се затвори.

Точното описание на входовете на Великия римски музей откъм планината е както го описахме в началото и се намира на белия камък. Важно е да се знае че всичко там е направено така, че има голяма опасност при отварянето на този вход да се получи страшно срутване, защото целият е засипан с камъни. Трябва първо да се махнат, за да се стигне до дупката одотгоре. При отваряне откъм дупката която води до червената врата, при махането на камъните земята, струпана отгоре, ще се срути, което ще доведе до смъртта на онези, които ще работят там.

Добри хора, кога решите да отворите входа на Великия Римски музей мислете и молете Бога за закрила!

 

Лето господне 1828. Страшен е Вълчан, изкла сички арнаути, дето пренесоха желтиците при кюлчетата злато и подир зазидаха дупката и счупиха полицата. Сами ги пренесоха и натрупаха в левия ръкав на голямата мара под Игрилото. После гръмнаха коминя и го заринаха о две. А тъй рече Вълчан да видим кой ще разидова кат години... времето... кат марата. И най-окумушлията не ще я намери. Остави вика попе писание без да описваш верния нишан над ода и насреща. Скътай го в улея в дроздовата дупка. Та нявгаш га проводя чиляк да го найде. Мътни са времената. Направи друго писание на кожа за баш нишана и го скътай в пизуля под ямата. Чиляк с двете писания да може да се рахат управи.

Останахме сааде тримата. Аз поп Мартин, Вълчан и Фатмето. Тя ще му изяде главата. На връх Господен и върза очите с червен баръш и я държа тъй срещу слънцето полвин сахат. После и рече да се обърне и върви тъй с протегнати ръце. Там дето и падат пръстите дума издълбахме...

Тук ще е главния нишан. Мери попе аршините. На везнето и на гладкия камък на залез от прага изчукай 16 на колкото е години Фатмето. Аршините писвай сичко на тапията, са 38 от главния нишан там е търкало и в него ръка. Туй е то ръката на Фатмето направена от зиф и бурач и гледа на изгряло слънце.

Страшен човек е Вълчан. Той искаше да освободи Българското. Да откупи с злато мурабето от Русите, та името му да остане да се помни во веки веков. Но царе не повярва че има толкоз злато и се арниса. А злато има много за пушки и топове за издържане и пенсии на вдовиците и сулдатите.

Страшен човек е Вълчан. Той не знае че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знае целите тия работи за него щото нещо ме блазни че туй ще да ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се че и мене може да убие.

Преди двадесет години на път от Цариград за Солун се другаруват Вълчан в гемията с дядо Ставрус. Гърка пита Вълчан знае ли добре балкана към Троянския проход. Вълчан му дума че на пръсти. Тогаз дядо Ставрус му открива че по персийска тапия знае там скрито голямо имане в одаите на една пещера и че има тапия за одаите. Вълчан кат повярва за дели човека бил стар и мъдър и дигат се двамата идват тук. Туй било пролетта но чак септември след голямо лутане и дирене намерили ода. Вътре 193 кюлчета по 15 оки едното. Кръста божи аз съм ги броил и... сички поотделно и отредил на раклата отляво на капията. Става свада дядо Ставрус иска да идат в гръцко. Да купят имота и имането на Суати паша. Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското. Тъй дядо Ставрус биде заклан от Вълчана. На гроба му до днес над главата има един златен кръс по две педи и плоча от едно разсечено кюлче злато. Гроба му е под чаталата бука в средата на Редия трап там дето са били полугарите и леярните на римляните. Там са правени кюлчетата. Но туй зная садека от Вълчана, а той от гърка, че в една дълбока дупка има жила и златни зърна но не сме ги дирели.

После Вълчан изуква че туй имане ще да е малко за мурабе и заповяда да се сбира дружина от все пострадали окумушлии хора. И то тъй с времето можа и мене да земе. После взехме много хазни и убрахме много чифлици. Бастисахме зли човеци. Събрахме бая жълтици и много други разни жунжурии. Пък тогаз Вълчан проводи даскал Никола нам верен чиляк от Битоля дето беше учен човек, ходил из странство и носеше купешки гащи. Отиде чак при Руския цар Николай. Кат се върна донесе че царя казал ще проводи чиляк да провери на място вярно ли е туй че има толкоз злато дето уртувал и дето го видял. Цели три години сме го чакали на смени у наш чиляк в Русчук. Биде уговорено но не дойде и тогаз се Вълчан много ядоса. Той кат се ядоса сече букачка кат врат с ятагана наведнъж с един удар. И тъй намери колая на сички от четата. Лека им пръс. Остави саде мене и Фатмето. Сетне повика арнаутите дека преместиха марата на друго място. Зазидаха главния ход и натегнаха кюските. След туй им даде по калпак жълтици но на Кози брод ги изкла до един. Че умрелия най мълчи. Жълтиците им заровихме под клена.

Сега нека отворя дума и за Фатмето, че бая са му работите че и умна му е кат везира а ръката кат на кирасир. Туй е втора жена на Вълчан. Аз ги венчах на Еньов ден под кръстатия бук и ги благослових. Първата жена на Вълчана беше хубавица из Охрида. Жена рядко има кат нея. А Вълчан е мъж дето рядко се ражда. Колкото е висок толкоз е силен. Пъргав е кат котка. В тъмното повикаш ли истрелва силяха а кат размахне ръка и метне ножа дръви кат ръката отсича. Косата му е черна и лъщи кат уния черни кумини що са в марата. Фатмето най обича да си играе с него. Инак той е много милостив и благ а е гневен и студен кат се ядоса. Лицето му става лиска и му затреперва лявата ръка.

Първата му жена бе отвлечена и съшкясана от бея на Итапра кьой. Скри я в харема. Тогаз Вълчан си оскуба коси и угриза чирените на кривата кама от злоба. Три дни нападахме чифлика но той я беше отвел в одринските сараи. Най-сетне запалихме чифлика и Вълчан зема десетгодишното му кадънче - второто дете на бея. Доведохме го в балкана. Искаше Вълчан да го коли, но що стана... Засла тавана и пода на марата с кожи и все му печеше мръвки от млади елени. Порасна бая и все вървеше с Вълчана. Къмти след 4 години ги венчах. Макар и турче Фатмето е най-хубавото момиче дека са виждали очите ми. Лицето и като пречиняно, очите зелени буки. Вълчан я научи да гърми и язди кон. Сетне тя уби двама от комитите дето я задиряли.

Сега сме живи саде Вълчан, Фатмето и аз. Тя е най-млада и ще е късметлия. Тук в балкана е най-потайно. Те с Вълчана тръгнаха за Синия вир за пъстърва а мене все ме тегли да пиша. Работа друга нямам. Трябва да бързам щото ще напущаме Орлите почнаха да се качват на минаретата а уная стръвница удави един кон. Времето взе да яснее. До тук словата са мои, отдире са тия дето нявга ще вършат работа.

Главния белег на нишаните е Минаре таш, но не това дето е под Игрилото, а това дето е на 120 копрали от Хайдушкия извор и на човешки бой високо към залез. На Минаре таш има 7 тапи оловни. На залез в пизуля има сребърна барутчийница и тъпкан пищов и книга. От него ще почне сичко е писано в другата тапия. Тъй рече Фатмето. Тъй рече Вълчан да има две тапии за едно нещо та зора да е голям ако наслука някой найде едната. Горския проход по билото на юг до дола на Чауша. Из него край варниците надолу под рогача до... После по първото дере до Злото място при Редия трап отдолу до Хайдушкия чучур. Оттам вече копралите до нашето Минаре таш. Може и под реката на Троянските колиби над манастирчето до сухото дърво под свода до сливането на Хайдушкия чучур. Там мястото е зло и човек се бърка. Тук писвам туй повече не бива.

Горе на рогача има два черепа еленови с 100 желтици. Левия рог се подава извънка. Който ги найде зло да не мисли и хортува и добро да струва. Туй е то.

Одовите за марата са 4 но сега има само един. Без тая тапия и дявол не може да се оправи и земе туй що сбрахме 10 лета. Не си играй там горе в дупката дето си оставят кожите змиите след 20 аршина навътре се пълзи по дъното има плоча, а пък тя е клюса. Я си натиснал я си погребан. Въз тебе ще се стоварят отвред камъни. Там има и друго. През там си не играй... баш който е през целия улей дето върти камъка. Там ми се удави копоя и работа е само за пъстърва. Вътре има вир дето ловяхме на корем. Но Вълчан дигна и гръмна камъка и затрупа сичко. Водата човна по друго място... Третия от дето бе главния се ходеше по полица с кон. Там арнаутите зидаха дебел зид, я го знам. Цяло лято ни отиде. Натрупахме много пръс и камъни и насадихме малки буки... пък и да личи няма да е наше време да се мине от там. Имаше един од къмто дупката, но е задънен. Дето беше... момчето я затули с капак и отгоре пося люляка. Миналия месец се навъртаха човеци някакви но нека се навъртат во веки веков. Намерят ли го ще видят че е бош лаф сички там ще останат.

Сега мястото дето може да се влезе и излезе кат се носи по малко пари. Нека се чете много пъти та да се запомни щото не ща някой да се обръща в гроба заради мене. Него ще намериш кат почнеш от Минаре таш, там по аршините до пизуля. Вътре в кърпа везана от Фатмето е увита другата тапия. Не лъжи се по оная тапия дето казва за камъка дето мяза на бабичка да носи съчки. Туй са Вълчанови дяволии да очуква камъните и да дяла нишани. Туй е отиди ден чувай чуко. Кат сапикясаш малката цепнатина дето надолу не бие на око през нея мушни се макар и с зор вътре. Там е широко кат одая. В средата има овърлак таш и по нищо не личи и недогажда и види се там е сичко. До полигатото отгоре ще найдеш чиличен кол и манжалъци за копане разрини камънака и то гърмоли. Камъка е тежък и под него е плочата. Нея ще дигнеш без зор щото пиринчена халка има. Да си окумуш. Тогава ще зейне пропаст, не се бой запали борини и се мушни. Само много ум че си мъртъв. Надолу водят 14 стъпала забити в скалата. Мазани са с меча мас да се лъзгат и да не гният. Умно. Стъпвай с обуща или опинци. Тринайстото стъпало не бутай с ръка. Има бодли. А те бодне шип ще ти причернее и одма умираш. Мазано е с вечна отрова. Вълчан праща човек в Алжир за нея. Туй е ключа делим. Правено е за рахатлъка на марата. Слезеш ли долу ще видиш напред буйна вода. Да не ти посече умъ да газиш. Водата ще те отнеме за бърже. Там дето си в дупката има гъжува. Хвани се за нея и крачни оттатък що мястото е тясно. Има една могила от пясък. Там е закопан моя копой, дето ми беше верен кат чиляк. Близнал завалията отровата и се гмурнал в реката. Мене ми е още жал за него. Кафталията го направи от оросан та да си го гледам... там мястото е широко и прогледно. Върви нататък доде стигнеш горната капия пак умната. Кат махаш мандалото не стой зад нея. Отвътре ще се опне черен шиш. Ще мине през тебе. Едвам с Вълчан опнахме червото та го поставихме. Не е изгнило. Мазахме го с меча мас. Умната. Кат минеш вратата ще се ядосаш, нищо. Една дупка човешки бой и няма дъно. Вълчан викаше че влизаш вдън земи. Чиляк кат върви светлината почва да гасне, ще го дострашее и туй то. Ха сега де ли е марата. Сичко било вятър духа. Бъди рахат. Списвам ти да носиш въже. Върни се от вратата вътре. Има една дупка и види се чаталата кука кат се възкачиш тръгни по полегатото, сега нагоре. Там е лесно. Има ситен пясък. Стените са гладки. Горе има шушулки. Виж по стените висят ли вълчановите дяволи и таласъми... Той беше малко зограф. Там изписа Фатмето но е тъмно и не си личи. Горе ще се заравни. Ще излезеш в равна одая. Там е бая тъмно и повратно. Туй ни беше конюшнята. По 20 коня са стояли и 4 юници а и 60 овце още влизат. Там са каменните ясли, копрали, самари, ведра и въдълъци има. Много сухо и парно е мястото. Преди имаше две дупки отсветник та гледахме насреща, но Вълчан ги гръмна. Сега бледнее. До едната дупка имаше орлета. Ние ги хранехме с мръвки. Фатмето им правеше в един сахан попара от преснак и не ги беше страх от нази. Мъжкия беше бая голям и отмъкна веднъж бут месо но Вълчан не даде никому да го барат. В конюшнята ще видиш началото на зида дето беше големия од. Сега там не се преминува. Бетер скала дебел е и отвън нищо не личи. В калната одая има бъчви и едно буре с ракия. Вълчан я обичаше. Мене ме господ бог опазил. Чуваш ли нещо нейде страшно да бучи. Тръгни направо. Ще стигнеш собата дето стояха комитите. Нарите са послани с папрат и кожи. По стените висят оръжията им. Буретата са пълни с барут. Не оди близо с огън. Преместихме ги тук га излизахме. Инък тук колкото огън се е изклало, колко клади са изгаряли в ъгъла до комина, колко мръвки са се опекли. От тук през един жам дето турихме се виждаше целия път. Там всякога стоеше часи и горе на Кучешкия зъб дето излизаше от одаята. Върви по бученето на плочата ще видиш вода да пада. Вдясно на пода има една полица. Тръгни по ней и се мушни зад водата. Тя пада отпреде и ще видиш дупка дето се влиза приведен и подир се изправяш. На 50 крачки ще видиш врата от чилик. Ключъ е отдолу. Мазан е с меча мас. Умно пак. Отключи и ритни вратата с крак, щото има отгоре кюлче злато на спринец и долу пада. Ще те убие. Туй е то стаята на Вълчан и Фатмето. Цялата с кожи послана от дюшемето до тавана. Мендерлъка е послан от Цариград. Сички собтенлъци и басмалъци са зети от керваните. Фатмето правеше разни полици та мяза на сарай. Вълчан имаше сабле гречко с златна хватка. То виси над заглавето над мендерлъка. Саде от тук веки са влиза в марата. В главната възглавница е оставил Вълчан тапия. Там е писано как да влезеш в средната врата и що да сториш. Аз не знам що е писано в нея. Отвориш ли ще видиш марата. Веки не ти трябва светлина. Вътре е кат разбутана жарава като кога сме вол пекли. В лява страна са раклите с кюлчетата. Редени са по 3 едно въз друго. 192 са и с онова над вратата са 193 сичко. Има 5 камари с желтици по отделно по тежина и род. Бройките са писани на бакърено платно при първата камара. По навътре на две кожи телешки са исипани разни златни жунжурии, чепрази, обици, гривни, пръстени и други. В една кошница лескова има разни безцени зърна. Има едно златно табло султанско. На него играяха Вълчан и Минчо ковача. До тях на полигатото има кринче дето вътре е послано с кадифе. Има в него гердан дето акъла да ти зайде. Земахме го от Вешни преслоп кога бастисахме азната. Пазвантоглу паша го праща на султана армаган. Тогаз земахме 5 товара злато. Конски товари. Има чук и други работи но не са важни. За да носиш от тук тази тежес е зор работа. Има друг начин. Ще свърши работа. В края на раклата има полигата сводница. Кат вървиш нагоре към кората кога стъпиш в средата ще видиш дупка... от едина до другия край са 26 аршина. Мерено е с въже. Там човек не може да мине щото е право надолу и тясно в горната пещера там има разни дупки и без тапията не се знае главната дупка за която хортувам. В марата да влиза сал един човек. Туй е моята и Вълчанова клетва. Другия да стои горе. Да пусне въжето и сак. Държане туй е то. Да знайте с къв зор е било как сме се трепали с време и кръв. Веднъж кога бяхме взели азната от Ловчанската каза на Велики трапа ни огради аскер. Цял табор. Ний бяхме 15 човека и 5 товара злато земахме. Вълчан остана да гърми по аскера на Кара Асан, но 9 пехливана се хвърлиха отгоре на Вълчан. Той наръга един с кривата кама но другите се хвърлят върху му и го хващат и връзват. Закарат го чак привечер при голямата войска на Ибрахим бей, дето била на бивак. На поляните под боаза. Вързан го закарали в шатрата. Но къде един сахата през ноща се отвързва и удушва едина часи. Другия гръмва в главата зема коня на бея и си дойде по икиндия весел кат че бил на моабет. Фатмето го беше жив оплакала. Много е арно то, но немой сякаш ми легна на сърцето щото е туркинче. Аз я не понасям да знайте че голям е бил зорът и много са главите отсечени.

Вълчан е баш чиляк и народен. Той намери колая на комитите че искат много от тях да богатеят и си гледат рахатлъка, а той си имаше на акъл мурабе с турците. Под Гедик връх се скара с Мудакат Пантата, че онзи иска Вълчан да му чини с воля и саде той да казва горските работи. У Пантата бяха 12 човека а у Вълчан 10 човека. Щеше да стане поразия че Вълчан е бая припрян, но моя кръс и клетвата ни избави от гибел. Бяха се вратили за камите та да се колят, а другите бяха настръхнали. Нейсе мина се по мирно. Били са страшни работи.

Аргели чиляк самичък от марата не ще излезе жив... Инак нека е благословено туй дето ще стане с тия много пари.

Аз поп Мартин Русчук


ЛЕГЕНДИ и ПРЕДАНИЯ ~ ИСТОРИЧЕСКИ ХРОНИКИ

РЪКОПИСИ ~ ОТКРИТИЯ ~ ФАКТИ ~ ФОТОСИ

СПРАВОЧНИК ~ РЕЧНИК ~ ПРАВНИ АСПЕКТИ


ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © СФЕРА ИК ©