INDEX ~ ARCH ~ T$DATA ~ LINKS ~ ADD

FAQ ~ ВЪПРОСИ ~ КОНТАКТИ ~ FORUM


СТОЙНОСТ И ЦЕНА

Въпросът който вълнува всеки откривател е какво всъщност е намерил.

Всички се вълнуват от цената на находката независимо дали са любители или професионалисти.

Въпреки че се спекулира с това, че едва ли не една керемидка може да бъде по-ценна за науката от едно съкровище досега не се е намерила керемидката, която да е по-ценна от Панагюрското съкровище да речем : ) В същото време има каменни, керамични и теракотни предмети далеч по-ценни от шепа златни монети. Какво определя цената на находките?

Преди да заговорим за цена трябва да започнем със стойността.

Стойността на даден предмет се формира като сбор от стойността на вложените материали и стойността на изработката. Колкото са по-скъпи използваните материали толкова нараства и стойността на изделието. Изработката обаче е определяща за изделието и може да повиши многократно цената му.

Всяко изделие си има себестойност в която са калкулирани материала и изработката му. В общия случай стойността на нещо включва всички разходи които са направени за него.

От най-дълбока древност изделията се правят за да се продават. Майсторите продават своята стока за да могат да продължат възпроизводството, което им осигурява препитание. Затова те са принудени да оценят стоката си по-високо от нейната себестойност за да просъществуват. Цената която те искат е по-висока отколкото е себестойността на стоката. Благодарение на печалбата те успяват да продължат и дори да разширят производството си.

Купувачът оценя предложеното за продажба. Ако майсторът е подценил своя труд и иска ниска цена търговецът изкупува цялата му стока. Ако оценката на търговеца е близка до цената на майстора той се пазари и накрая купува някакво количество. Ако обаче майсторът е надценил много стоката си търговецът може изобщо да го отмине.

Как търговецът прави оценката си? Естествено, чрез сравнение между цената която се иска и възможната при бъдеща продажба. Ако търговецът има поръчка да купува на всяка цена, той би купил дори надценени стоки. Във всички останали случаи обаче търговецът ще купува на онази цена при която той би могъл да продаде стоката с добра печалба, която да му остане след като приспадне своите разходи.

По веригата на търговията цената се вдига от търговец на търговец. Така до крайния купувач стоката стига на цена съвсем различна от първоначалната.

Цената която всеки е платил по веригата се превръща в стойност на стоката за самия него. Това е нещо естествено и важи от най-дълбока древност до днес.

Цената на изделията е различна от тяхната стойност! В стойността се включват реалните разходи, а цената се определя от ценността на стоката. Ако възможностите за продажба са влошени, а са нужни пари на всяка цена, стоката се продава под стойността и. Продавачът губи.

В размирни времена когато човешкото съществуване е застрашено цената на стоките които са жизненонеобходими започва да се вдига. Цената на тези стоки се покачва защото са по-ценни за хората. Такива стоки са оръжията, снаряжението, храната и др. Цената на други иначе високо ценени стоки пък пада защото не са жизненоважни и в този момент са по-малко ценни. Такива са недвижимите имоти, които не са свързани с оцеляването, предмети на бита, предмети на лукса и др.

В такива времена човешкият живот също се обезценя. Завоевателите са готови на поголовна сеч само и само да сломят непокорните. След победата балансът започва да се възвръща. Обезценените стоки започват да възвръщат цената си. Завоевателите се отдават на грабеж. Грабителите ценят на първо место разбира се парите и скъпоценностите. Според условията на оценка цената на скъпоценностите само за часове може жестоко да падне до цената на вложения в тях материал и дори под него, но и също толкова бързо да се вдигне много над нея. Всичко зависи от зорът както казват старите хора.

При грабежа лъвският пай от плячката принадлежи на победилия владетел. Съгласно правото на силния той заграбва ценностите на победения. Последният ако не е успял да избяга и не е убит бива пленен и предаден на благоволението на победителя. Съдбата му почти винаги е най-нерадостна. Той губи всичко. Губи парите си, губи ценностите си, губи имотите си, губи семейството си, губи хората си, губи цялото си царство.

Всеки разумен владетел предвижда най-лошото и сериозно се подготвя за него. Той започва да трупа на тайни места онова от което ще се нуждае по време на война или преврат. Той скрива пари, ценности, оръжие, доспехи, дрехи и др. ценни неща. Той се ръководи, не от цената им в момента когато ги крие, а от цената им при критични обстоятелства. Най-ценното разбира се е неговият живот и затова той старателно си осигурява безпрепятствено оттегляне от твърдината, при опасност за живота му. Затова всяка крепост освен яки стени има и тайни подземия, а всеки владетел освен ценностите в палата си има и скрито съкровище. Хората се радват на скритото си съкровище, не по-малко от явното, дори повече. Скритото съкровището гарантира сигурността им.

В критични случаи, ако сваленият владетел успее да се измъкне и предварително се е погрижил съкровището му да не попадне в чужди ръце, има шанс да наеме войска и да си възвърне изгубеното. Ако обаче е пропуснал да стори това, дори да е отървал кожата, го чака незавидна съдба.

Победителят като завземе една твърдина първо търси и заграбва ценностите на победения владетел и наместниците му. После започва да търси къде са скрити съкровищата им защото той сам знае че е скрил свое. Ако победеният е пленен, той бива подложен на най-страшни мъчения за да каже къде е скрил съкровището си. Често пред очите му са измъчвани и избивани най-близките му.

В голяма част от тези случаи съкровищата биват открити и заграбени.

Когато притежателят обаче е намерил смъртта си обикновено няма кой да разкрие тайната и съкровищата остават във властта на времето.

Картината е принципно еднаква от царя та до овчаря.

Царят крие много защото има много и иска да се подсигури максимално. От него надолу всеки крие кой колкото може да задели за черни дни. Бели пари за черни дни казват старите. Е, едни ги имат в повече други по-малко, но всеки се старае да осигури живота си и евентуалното си възстановяване. Не крият единствено тези които нямат. За тях всеки ден е борба за оцеляване.

Съвсем логично е в страните с размирно минало да се търсят скрити съкровища. Наличието им е обусловено от същността на човешката природа.

Днес търсачите най-често намират монети и дребни предмети по старите селища, пътищата, пътни станции, крепости и пр. останки от живота в древността.

Там където е имало богати имения понякога се намират дори по няколко находки. Това е така защото в поколенията не винаги семейното богатство е могло да бъде предадено на наследниците. Последните, въпреки че не са наследили скритото съкровище, наследяват останалото имущество и на свой ред трупат и крият съкровища.

Във времето се редуват мир, война, мир и т.н. В сраженията смъртта застига и бедни и богати. Белите пари за черни дни остават…

И така с времето до откриването им. Случайните отрития не са малко, но преобладаващите са извършени от търсачи. Днес търсачите разполагат със сравнително евтина апаратура владееща дълбочини до около 1,5 м.

В този обхват са и повечето от откриваните находки. Големината на находките говори за размерите на богатството през онези времена. За едни шепа монети са били цяло състояние, а за други товар жълтици са били оборотни средства. Находките са различни. Има случаи на находки от по десет-двайсет монети, но има случаи на находки съдържащи хиляди монети. Съкровищата понякога включват и накити, съдове и др. ценни предмети.

Навред се намират монети и най-различни предмети повече или по-малко ценни.

Търсачите ги откриват на най-невероятни места. Оказва се, че само там където човешки крак не е стъпвал, там не се намират монети и предмети.

Пазарът на монети днес е добре развит благодарение на популярността на хобито нумизматика и страстта за трупане на древни ценности. Това си е същото трупане на съкровища но в осъвременен вариант. Такава е човешката природа.

За определяне цената на откритото важат правилата с които започнахме в началото. Стойността на една находка за търсача се измерва с вложените средства за откриването и. Слабите търсачите са склонни да надценяват откритото. Те искат повече отколкото търговците са готови да платят защото са направили големи разходи, а намереното не може да ги покрие. Тези търсачи често дълго задържат намерените предмети без да могат да ги продадат.

Търсачите които редовно намират монети и предмети формират пазара. Те покриват своите разходи и работят на печалба. Цената на която са готови да продадат откритото е доста по-ниска от тази искана от слабите търсачи. Средният търсач разчита на оборота и нови находки а не на високите цени.

Търсачите които са споходени от големия късмет и са случили на богата находка са поставени пред тежък избор. Те обикновено бързо се ориентират за цената на откритото но никак не им е лесно да я получат. От една страна те не искат да пропуснат големия удар и да вземат най-добрата цена. От друга страна търговците виждайки многото стока също започват да корят свои планове за големия удар. Пазарната цена обаче е ограничена и едните ще загубят. Познайте кои? Разбира се търсачите. Ако те не се съгласят на предложената цена информацията за находката тръгва по агенция ВЕРИГА и стига до некои места… При нерегламентиран пазар търсачите рискуват не само да се простят с откритото, но и да пострадат.

Ударът върху тях може да бъде официален, неофициален, законен или незаконен. При всички случаи те са пропуснали шанса си да получат своето, както казват търговците.

В почти 100 % от случаите търсачите работят за търговците, а търговците познайте за кого? :)

Нищо принципно не се е променило във времето!

Търсачите тук са бедните които се борят за оцеляване. Търговците пак са по средата. А тези за които работят пак трупат съкровища … : ))

 

ASSA

аssa@mail.com

* под редакцията на T$N admin


ЛЕГЕНДИ и ПРЕДАНИЯ ~ ИСТОРИЧЕСКИ ХРОНИКИ

РЪКОПИСИ ~ ОТКРИТИЯ ~ ФАКТИ ~ ФОТОСИ

СПРАВОЧНИК ~ РЕЧНИК ~ ПРАВНИ АСПЕКТИ


ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © СФЕРА ИК ©