ИСТОРИЧЕСКИ ХРОНИКИ

из "ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ" Част 1 ~ ПОРЪЧКА ~

Из "Описание на Аругиите", Плиний Стари

"... Робите месеци наред не виждали дневна светлина. Работели денонощно. Онези, които почивали, спели и се хранели на място. Наредени във верига, робите изнасяли на повърхността поставената в кошници златна руда. След като преминели златоносните скали, работата в галериите спирала и последователно се разрушавали подпорите от забоя до края на галерията. Но ето че възниква едновременно срутване... До момента на срутването дотам вече са прокарани канали, дори големи реки, вече е построена огромна дига и щом като златоносната скала бъде разрохкана, осъдените роби се изпращат да разрушат свръзката на дигата. Грандиозен поток, който помита всичко, понася десетки милиони кубически метри кал и валуни, устремява се към предварително подготвения шлюз, върви по канавки, на дъното на които са поставени храсти... разнася се грохот и шум, какъвто ушите на човека не могат да понесат... Цялата земя трепери, от планината се срутват огромни скални късове, а от срутващите се галерии се понася ураган, който изхвърля облаци прах, скали, метал и разпокъсаните тела на неуспелите да избягат роби... Скоро стихията се укротява, водата се оттича, тогава събират вършините, изгарят ги и най-после, като разгребват пепелта, намират онова, заради което е бил положен такъв гигантски труд... така се добива по няколко - дори десетки - тона скъпоценен метал наведнъж..."

Из "Илиада", Омир / И. Б. И.

"Ако ли искате двама да стигнете стана троянски, новодошлите тракийци стануват последни от всички. Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев. Аз му видях и конете, прекрасни и твърде големи. Те са по-бели от сняг, с ветровете на тичане равни. Злато, сребро му красяха дори колесницата нова. Има и златни огромни доспехи. За гледане чудо!

А не прилича на смъртни да носят такива доспехи..."

Из "История на Пелопонеската война", Тукидит / И. Б. И.

"Одриското царство се простирало покрай морето от град Абдера към Евксинтския Понт до устието на река Истър...

... Данъците от всички варварски народи и от гръцките градове, над които одрисите властвали във времето на Севт, достигнали до четиристотин таланта в пари и се плащали в злато и сребро. Не по-малко злато и сребро се поднасяло и във форма на подаръци, без да смятаме... Подаръци се поднасяли не само на царя, но и на управителите и на благородните одриси... тъй че у тях не могло да се извърши нищо без подаръци; затова царството им достигнало до голяма мощ..."

Из "Свидас Лексикон" / И. Б. И.

"При император Юстиниян Носоотрязания, Тервел, предводителят на българите, бил на върха на благополучието. И самият Юстиниян, и Константин, синът на Ираклий, били негови данъкоплатци. Той поставял обърнат щита си, който носел във време на война, и своя камшик, с който управлявал коня си, и слагал злато, докато покрие и единия, и другия. Простирал копието си на земята и от единия до другия му край, а също и на голяма височина натрупвал копринени дрехи. Като напълвал кесии със златни и сребърни пари, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата сребро."

Из "Хронография", Теофан Изповедник / И. Б. И.

"През същата година (809 г.), когато се давала заплатата на войската в Струмската област, българите, като нападнали, отнели я - 1100 литри злато - и избили много войска заедно със стратега и началниците... те взели целия обоз и се върнали."

Из "Харатейски миней"

"... обозът, оръжието, държавната хазна и съкровищата на императора били заграбени от българите..."

Из "Султанска заповед за издирване и преследване на хайдути в Западнобългарските земи..." - 1 декември 1528 г. / Х. Б. 3.

"... в санджаците Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа Хисар, в кадийските околии Юскюб, София, Йени пазар... се събират и се явяват разбойници и харамии. Те се групират на едно място, нападат през нощта... избиват хора, ограбват имущества... нахвърлят се из пътищата, избиват керваните... и изобщо вършат различни такива метежи... Санджакбейските субаши из посочените места подпомагат разбойниците и харамиите и санджак бейовете дори подпомагат делата на субашите... Въпреки че им е възможно да залавят разбойниците и харамиите и да ги наказват, те не само си затварят очите, но даже освобождават заловените разбойници, като вземат пари. И понеже не ги наказват, разбойниците и харамиите са се умножили..."

Из "Заповед до кадията на Кратово" - 24 февруари 1618 г. / Х. Б. 3.

"... свещеници - разбойници и харамии, се обединили с харамиите, които се намират в тяхната околност, слизат по пътищата и теснините и не само че избиват..., но лекуват раните на ранените харамии, пазят харамиите и ги снабдяват с храни..."

Из "Султанска заповед за опазване хазната от хайдути..." - 24 юни - 3 юли 1618 година / Х. Б. 3.

"... Издаден е мой височайши ферман в смисъл: понастоящем към победната граница се изпраща хазната. Много е важно и наложително тя да бъде охранявана и пазена по пътищата и конаците от различни хайдути и разбойници. Когато се изнася нощно време, да се задължат еничерите да я бранят..."

Из "Пътеписни данни на френското посланичество в Цариград" - 1621 година / Х. Б. 3.

"... тия разбойници се подвизават... а те понякога са по триста в дружина... Много е опасно, когато те са уведомени за минаването на някой знатен турчин или за посланиците на Рагуза, за които знаят, че носят ежегодния си данък на султана..."

Из "Запис на Пол Рико" - 1665 година / Х. Б. 3.

"Това място (Траянови врата) е много удобно за друмските разбойници, които имат там пещери и толкова устойчиви скривалища, че се надсмиват над всички войскови части, изпратени срещу тях... хайдутите... често в голям брой ограбват пътниците, които убиват с пушки или премазват с големи камъни, като ги изтъркулват върху тях от върха на планините. Поради това и най-големите кервани дори не са защитени от нападенията им. Казаха ни, че в един от тези проходи... осемнадесет разбойници са убили... триста души... и са им взели всичките пари и товари...

Из "Източният Балкан изпълнен с хайдути" - средата на ХVIII век / Х. Б. 3.

"... Те са известни разбойници, които живеят само от грабежи... Пътят е каменист, тесен и твърде мрачен, би рекъл човек, че на природата е било угодно да закриля жестоките начинания на разбойниците от Белесе. Една местна поговорка казва: "Който иска да умре, трябва само да мине през тази гора, ще го обслужат добре..." В Чаликавак, място, което служи за убежище на разбойниците..."

Из "Султанска заповед - 1796 г." (за кърджалиите) / И. Б. И.

"Тия мръсници като някои паразити и влечуги са наводнили и нахлули в много села, паланки и градове на нашата държава, а населението, особено раята на тези места, е страшно пропищяла от техните нечувани нападения и грабежи..., поради което и приходите на държавната машина са подбити, а на императорското ни съкровище са нанесени най-чувствителни загуби. Понеже редът на нещата в страната ни е компрометиран, държавните закони не се зачитат и се пренебрегват, като че в империята ни съществува пълна анархия. Не ще е чудно, ако един ден от пакостите на тези шайки на много места в империята ни спрат най-важните държавни дела, поради което не ще могат да се изпълняват дори и най-главните функции на властта... защото тези хищни зверове, алчни за грабеж и богатство... и се впуснаха за плен и плячка..."

Из в-к "Дума на Българските емигранти", Хр. Ботев

"... Както Ангел и Лефтер, тъй и Добри бяха от онези хайдути, в които се явява живота на народа поробен. Наистина в тия години хайдутлук те много обири направиха. Много убийства, но от убитите имаше ли поне един, който да не бе изгорил най-малко десет сиромашки души, а от обраните - който да не обира света сред пладне? Не бяха ли всички народни изедници? Ако да беше дружината на Добри от злодейци то нямаше да има във всяко село из Гьопса и Конак, във всяка къща и ятак..."

Из "Записки", Г. С. Раковски

"... Отец мой е бил славни знаменосец инджевойводов. Името му е Черни Кольо. Песня им ся и до днес от народа пеят. Они с мало число юнаци чудеса са вършили. Зренище е било тяхно главно свърталище. Тамо са тъмници имали, где са султански и аянски синове запирали. Царска хазна не смеела от тях да премине. Турчин не смеел в гора да се подаде - тие са в гора царували..."

Из "За Римските галерии и съкровища", абат Кюрсто Падей

"... Във Франция има неизброимо количество галерии с различна дължина.

Най-дългата, която открихме, е 500 километра от Руселон насочена към Испания. Тези галерии притежават много малки напречни галерии, дълги 3 до 4 метра. В тия малки галерии римляните са слагали съкровищата си. Заровените и скрити от римляните съкровища са имали точно определено тегло на 4 групи:

1) от 7,762 килограма;

2) и 3) от 12,762 килограма;

4) от 75,762 килограма.

Разстоянието в галерията от първата до втората група е било 32 метра, от втората до третата - двойно - 64 метра и от третата до четвъртата - отново 32 метра.

Всеки четири групи са образували серия, от серия до серия е имало около 600 метра.

Имало е серии от по 104 и 141 килограма. Ние намерихме 134 серии от по 141 килограма злато.

Понякога е имало и изолирани серии от по 1500, 2000, 3000, 4000 килограма и повече. В Бург и Анели намерихме 2 такива точки.

Така във Виейвил (Zoire - Inferieuze) е намерена огромна делва, пълна със златни монети.

В някои галерии са намерени слизащи стъпала, след което е имало равен участък и после изкачващи стъпала. Ние намерихме 30 пункта, където са скрити скъпоценни камъни. Понякога в една галерия намираме малка галерия, която завежда в безброй малки галерийки, наредени шахматно. В тези шахматни галерии, назовавани "круши", е имало (и има на места) несметни съкровища. Ние открихме 156 такива "круши". Намерихме и успоредни галерии, отдалечени една от друга на няколко метра. Така например от Лион до Валанс има такава двойна галерия.

Римските галерии са имали и кумини (отдушници). Те са на различна дълбочина, един метър в диаметър, затикнати с 40 сантиметра дебел пласт от горещ хоросан и тухли. Кумините се намират по бреговете откъм слънцето..."

Из "Пътепис", Евлия Челеби / Е. Ч.

"... Излязохме за село Шипка. С мъка изкачихме за 2 часа до височината на върха... след около половин час срещнахме заимите на кърклиса. Те бяха подготвили 500 души, напълно въоръжени хора, с които дойдоха при нас... Като се събрахме всички... Около пладне, когато слизахме по средата на склона на тази планина, на едно тясно, диво каменисто място за хайдушки засади бяхме свити от двете страни от неприятели. В тази тясна клисура хвърлихме няколко куршумени залпа, те към нас и ние към тях и като се сблъскахме лице с лице, започна сражение. Понеже мястото беше такова, че не можеше да се действа с коне и не може да се използва оръжието, всички ние се спешихме и се вплетохме в една борба, която не може да се опише. Неприятелите бяха извънредно много. Ние бяхме разбити и в безредие избягахме в горите... неприятелите не ни преследваха... неприятелите докараха конете и багажите ни в планината и пред очите ни започнаха да си разделят имуществото ни..."

"... Дойдохме в село Габрово... Боже, прости ми, но селото е разбойническо, не е за отсядане в него на 5 - 10 души... с една дума тези вършат разбойничеството в Шипченската планина, не настаняват в селото си дори 150 - 200 конници, а онези, които се настаняват там насила, не си отиват здрави..."

"... пътната станция на град Хафъза или Хавса... Тук отседнахме заедно с Хани паша, син на Соколлу Мехмед паша, а в същия момент дойде и египетския бей Наували бей с египетската хазна. Той също отседна с цялата войска..."

"... голямото местно сборище на панаира Долян... Веднъж в годината на това пространство се събират стотици хиляди хора от Румелия, Арабските страни, Персия, Индия, Самарканд, Балк, Бухара, Египет, Сирия, Ирак и от всички кътове на Европа... Притежаващите стотици хиляди грошове тежки търговци живеят в прилични на крепости местни дюкяни и в многобройни покрити с керемиди и изградени от камък и хоросан постройки. Там те излагат всякакъв брокат, поплин, златоткани материали, тафта, атлаз, кадифе, опал, рубин, яхнот, изумруди, диаманти, топаз, бисери, ахат, аметист, янтар, перли, седеф и още хиляди скъпоценности и накити... Четиридесет дена и четиридесет нощи тук стават оживени пазарлъци, докато се продаде всичко... Много хиляди хора тук стават притежатели на Харуновско богатство... С една дума, в хода на този панаир всеки по какъвто начин може, работи и печели, а после по лошите пътища някои се разделят с имането и с главите си..."

СЪКРАЩЕНИЯ

И. Б. А. Д. Известия на българското археологическо дружество -1911, София 1912

Р. Б. Република България (сборник енциклопедичен за селищата в България), София, 1947

П. Б. Пътувания по България, акад. К. Иречек, София, 1947

П. П. Плиска - Преслав (юбилеен сборник), Васил Аврамов

Х. Б. 3. Хайдутството в българските земи през 15/18 век, Бистра Цветкова, София, 1971

Е. Ч. Евлия Челеби. Пътепис, Димитров, София, 1972

И. Б. И. Извори на българската история, Костадинова, Куманов, София, 1994

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © СФЕРА ИК ©