ОТКРИТИЯ

из "МОГИЛИ" ~ ПОРЪЧКА ~

Могилни открития до Перущица - Рахманлий (1851 и 1879 год.) - Папазлий (1871 год.) - Къшлата (Казанлъшко) - Видраре (Тетевенско) - Дълбоки (Старозагорско) - Върбица (1885 год.) - Сливен - Брезово (1877 год.) - Варна

Перущица

Когато пътуваме от Пловдив за Пазарджик съгледваме от Кричимската станция, по ниските родопски предпланини, няколко лични могили и зад тях живописно разположения градец Перущица, който е залепен до самите поли на високите Родопи. Надясно съзираме Разсечената могила, а наляво Брестовишките могили (Градска и Памуклийска). При самите поли на предпланините се намира Духова и Банова могила. Духова могила се намира близо до Перущенската махала - Пастуша. Изгледът на Перущица ни припомня скръбния спомен за въстанието в 1876 год. и в мисълта си представяме кланетата и пожарът, който опустошил тогава цветущия градец. Погледът на високата скала Момица и на скалната стена, над Кричимската река (Брановщица), изпречва в мисълта ни спомен за средновековните крепости, които са стояли на тях, за защита на градът Периститза, който се е простирал по тези места. Други остатъци от тези времена са развалините на една старовремска черква (наречена Червена), която се намира близо до Пастуша. Из народа се говори, че до черквата имало голям град, наречен Малки Цариград. (Кючюк-Стамбол). Крепостите били превзети, из ръцете на Гърците, от българският цар Михаил Асен.

Историята на тези места е много стара, както се доказва това от поменатите могили, които произлизат от времето на старите Траки; около могилите се е простирало тракийско селище. До полите на Духова могила е било направено, преди около 40 години, едно забележително откритие, което е единствено по своя род; то има до нейде сходство с прочутите могилни открития в Южна Русия, за които споменахме.

Намерени са били заровени кола с впрегнати коне, които произлизат, види се, от някакво погребално шествие на някой тракийски големец, който е бил погребан в могилата. В 1851 година дошъл в Перущица някой си Никола Мараджи от Цариград, с позволение от турското правителство, да търси някакво имане. Същият говорил в селото, че търси някакви заровени "талиги" и според тях щял да открие някакво голямо имане. Никола се отправил направо към Духова могила и почнал да я разкопава, с помощта на селяните; той мислел, според бележките си, че талигите са заровени в могилата. Като видял, че в могилата нищо не излиза, оставил копането и си заминал. Подир десет години един селянин орал нивата, която се намира до северните поли на могилата; ралото закачило железен обръч от едно колело и когато разкопали местото наоколо намерили заровена талига, с впрегнати коне. Подир малко време дошли от Пловдив руският и австрийският вицеконсул, Н. Геров и Берти, и почнали да копаят там, гдето е била намерена талигата.

На разстояние няколко разкрача от всяка талига, в посока към могилата, бил намерен по един талигаджия, заровен в стоящо положение. Единият имал пробит череп и в едното му ребро стояла още забодена желязна стрела.

Талигите били заровени в четвъртити ями (като "хамбари"), наредени в една посока от запад към изток. В 1883 година видяхме тука 16 ями, отдалечени една от друга на около 4 м.; талигите (заедно с конете) са били вкарани в ямите и после засипани; те са имали четири колела (две по-големи и две по-малки). Освен тях били намерени и други железни предмети, изгнило дърво, бронзови статуйки (идолчета), разни украшения, юзди, конски кости и др.

Г-н Н. Геров притежава едно идолче, което представлява бог Пан (фиг. 53); то е 16 см. високо, 4 см. широко (отдолу) и е снабдено отзад с една кръгла дръжка. Идолчето е кухо и се е закрепвало върху дървени дръжки, от които се е запазила, у някои идолчета, полуизгнила част. Пан държи в дясната ръка една свирка (сиринга), а в другата овчарска тояга (кривак). Пан е бил бог на овчарите.

Г-н Берти притежава две бронзови глави (релефи) от коне, със сребърна насечка по тях и със сребърна зеница на очите им.

Намерени са били около 30 статуйки, които представляват мечета (стоящи на задните крака), коне, орлови глави, бог Нептун (с весло и делфин) и др. Статуйките са били закрепени върху талигите.

Във всяка яма имало по два или четири коня; според намерените зъби се вижда, че те са били от дребна порода, като сегашните коне в Тракия (Equus caballus minor W.).

От конските украшения, които се намирали по ремъците, били намерени пиринчени халки, пиринчени и сребърни пулове и др.

Във времето на руската окупация, Русите копали около могилата и намерили, както казват, един голям сребърен диск, сребърна чаша, ибрици и някаква трапеза (с три крака).

В 1893 год. могилата била разкопавана от българското правителство без да е било намерено нещо; похарчени били около две хиляди лева.

Според мнението ни, заровените талиги произлизат от погребалното шествие на някой тракийски големец, който е погребан в самата могила. Това мнение може да се подкрепи с могилните открития в Южна Русия. При разкопаването на Толстая могила, между Никопол и Екатеринослав, са били намерени, освен гроба на големеца, две погребални колесници с конете и украшенията им. Колесниците (талигите) били украсени със статуйки, които представляват грифи, крилати лъвове, хвърчащи птици и др.; те били закрепени върху медни и позлатени дръжки. В Кул-обската могила, за която споменаваме на друго место, са били намерени, три дълги тояжки, обвити със сребро и украсени с колелца и спирали. Една от тях завършва с лъвска глава. Предполага се, че тези тояжки са части от погребалното легло.

С колесниците е било докарано тялото на големеца до местото, гдето е Духова могила. После е било снето и носено до гроба, върху който е била насипана могилата. Остава да се разкопае могилата, за да се открие гробът. Възможно е да се намери той под могилната основа, както е бил намерен гробът, в една могила до с. Рижановка, в Киевска губерния (фиг. 3).

Разкопаването на Духова могила би било от голям научен интерес.

Рахманлий

При южните поли на високите средногорски върхове Сливово градаще, Самодивец и Братан, се разстила живописната Рахманлийска долина; тя се простира от запад към изток и е разделена, чрез едно бърдо, на две части. Бърдото се спуща от север към юг; на него е разположен живописния градец Рахманлий (Сърненогорско). През бърдото минава един път за Казанлъшката долина (през с. Турия). На най-високото место на това бърдо (на север от Рахманлий) се издигат три могили, от които се отваря хубав изглед. Гледа се цялата долина и се съзира Пловдивското поле (с град Пловдив) и Родопите. Върховете, които ограничават долината, са пробити на това место, гдето се изтичат водите и, чрез съединената Стара река и Турска река. От двете страни на пролома се издигат върховете Градище и Св. Колас. През пролома се отваря изглед на Пловдивското поле.

От трите могили най-голяма е средната; тя е около 8 м. висока и има основа, с диаметър около 30 м. На разстояние около 70 м. от нея (към юг) се намира втората могила, която е ниска и има неправилен вид (от някогашното и разкопаване). Към североизток от голямата могила се намира (на разстояние около 3 м.), третата могила, която е ниска и неправилна (от разкопаването). В тези могили са били направени любопитни открития.

В 1851 година орал дядо Стоян на нивата, която се намира до полите на голямата могила; ралото закачило един дялан камък и се отворила една малка дупка. Дядото погледнал вътре и съгледал, че се блеснало нещо; уплашил се и отишъл да съобщи за това откритие на баща си и на чорбаджията Деню. Тримата отиват при могилата, взимат един прът и бъркат вътре; изваждат пръта и на него намират закачен златен венец; скриват го и занасят у дома. Това ни е съобщено от сина на чорбаджията, Г-н Манев. Според друго едно сведение, някой си дядо Стоил вадил камъни около могилата, за къщата на една вдовица, та намерил дяланите камъни и заграденото место (Цариградски вестник 1851. № 29. 31 Март и Цукала. Описанието на Пловдивската Епархия (на гръцки). Виена 1851. стр. 36).

След изваждането на венеца, чорбаджията съобщил, за откритието, на турските власти; дохожда началникът; изваждат една плоча и накарват някой си Караманю, да влезе вътре. Той влязъл и извадил следните неща:

1) Две големи синии, с диаметър около 0.5 м.; те били медни и позлатени.

2) Една чаша, която имала широко устие и била по средата стеснена; тя събирала около половин литър вода. Стените на чашата били отвънка на много ръбове. Чашата била сребърна и позлатена.

3) Един шлем от пиринч, във вид на човешка глава, с изрязани места за ушите. Отпред било закрепено едно сюратче. Някои от присъстващите си туряли шлема на главата; той достигал до шията и бил правен за голяма глава.

4) Една ризница от плетен железен тел (във вид на мрежа); запазени били само няколко ръждясали парчета от нея.

5) Два наръкавника, направени от пиринчена тенекия; те достигали от пръстите чак до рамената.

6) Много пиринчени стрели, (с три ръба) на дължина колкото един пръст. Те са били събрани в едното кюше на гробницата.

7) Едно парче ръждясало желязо, около 1 м. дълго и около 3 пръста широко. Види се, че то произлиза от меч.

8) Един пиринчен тас.

9) Две сребърни лампички от които се запазили само дъната и дръжките (украсени със сърма).

10) Един меден позлатен съд (бакър), с две привезла.

11) Един сребърен желъд (копче) и сребърни тенекийки, с разни украшения (главички и др.).

12) Железни куки, които са били закрепени по стените на гробницата, за която споменаваме, в отдела за устройството на гробниците. Куките са служили, види се, за закачване на дрехите. В Кулобската могила в Южна Русия (до Керч) стените на гробницата са били покрити с дрехи, които са съвсем изгнили. От дрехите са останали само златни тенекийчета, с които са били украсени.

13) Два пръстени кюпа, които се стеснявали към долния край и завършвали с едно пъпче. Височината им била около 0.5 м. и устието им имало диаметър около 20 см.

14) Два по-малки кюпа и две счупели гърнета.

Всичките неща били турени в един чувал и пратени на пашата в Пловдив.

Тия неща описва Цукала, който ги видял в Пловдив (Пловдивската епархия. Виена 1851). Освен гореописаните неща, за които ни съобщи Г-н Манев, споменава Цукала още за един мраморен съд с тясно устие, и за една бронзова дръжка, като онази на английските и други съдове за чай. На долната и част имало глава на Селена, а на горната - глава, подобна на онази, която е изобразена на монетата на Юлия.

Подир шест месеца дошъл пловдивският паша Смаил; тогава отворили по-добре гробницата и съгледали, че костите на мъртвеца били струпани в североизточното кюше на гробницата. Това обстоятелство показва, че мъртвецът е бил погребан в седящо положение. При претърсването на гробницата сполучил един работник (на име Саръ Осман) да намери и да скрие един пръстен и едно малко сребърно кученце. Пръстенът бил златен с изображение на един конник; работникът го продал за 15 турски лири на френския вицеконсул Champoisson (в Пловдив). Според съобщението на Г-н Н. Геров, тогавашния руски вицеконсул, пръстенът е бил пратен в Париж, отгдето е било после писано на Champoisson, че пръстенът е принадлежал на скитски княз и че цената на пръстена възлиза на няколко хиляди лева. Казват, че на пръстена било написано "АФТЛА".

Скритият венец се състоял от две пръчки, които се закопчавали на единия край; на пръчките имало листа, подобни на дафиновите и топчици, като черешки. Станал въпрос как да го разделят помежду тримата. След дълги препирни решили най-сетне да го разделят на три части. Разсекли го на три части. Едната част взел Деню Манюв, другата - Киро Стоянов, а третата - Стоян Стоянов.

Тия части на венеца били разделени после от роднините на по-малки "китки," с които се красили момите по случай на сватби, хора и др. Досега още се съхраняват китките у роднините. Деню Манюв сполучил да скрие още ония сребърни лампички, които били после стопени и направени от тях гривни и пръстени.

Пашата се разпоредил да разкопаят другите две могили. Най-напред се почнало разкопаването на северната могила (през средата). Намерила се една медна позлатена кофа, която се затваряла с едно подвижно капаче и била снабдена с две привезла (със златни синджирчета). Кофата събирала 4-5 оки вода и била пълна с прах, като "емфие". После било почнато разкопаването на южната могила. Копано било на дълбочина около 1 м., без да се е намерило нещо.

Във времето на руската окупация (1879 год.), пловдивският управител Волф се научил за "златните китки" та се разпоредил, да се разкопае южната могила. След дълговременно копане почнаха да излизат малки камъни и след малко, измежду тях, почнаха да се показват човешки кости (три черепа) и една желязна стрела. Подир малко захвана да излиза едно дърво, облечено с медна тенекия; като копаха по направлението му, намериха се парчета от паници, украсени с разни кривулички, после се появи един бакър (с две привезла), стомни (пълни с пепел), една сребърна сърнешка глава и други неща, за които споменаваме по-нататък. Най-после, като се свърши дървото, провидяха се едни жълти листа и като разкопаха, с голямо внимание, твърдата пръст, излезе златен венец. Тогава прекратиха по-нататъшното разкопаване.

Според съобщението на Г-н Вълкан Цветков, могилата е била разкопавана на кръст. В южната част на могилата почнали да излизат камъни от сух дувар и веднага след това, се появил един железен свещник (с три крака). После почнали да излизат костите на един скелет (от краката). Когато стигнали до пояса на скелета, появили се остатъци от един пояс, а именно сребърни позлатени чапрази, които имат вид на воденични паприци. Намерили се два големи чапраза и няколко малки. Тука се появила и една ръждясала желязна сабля; тя била около 0.5 м. дълга и около четири пръста широка, с пресечен връх и острие на едната страна. После се появили чаша, във вид на сърнешка глава (без рога); тя била сребърна и имала позлатена муцуна.

Отстрани на скелета намерили, един бакър (с две привезла) с изгнило дъно; той събирал около 6 литра вода. Близо до него се намерили пръстени стомни (амфори), с две дръжки и шилесто дъно; стомните били около 0.5 м. дълги.

Най-сетне стигнали до главата; от нея било запазено само "ченето". Тука се намерила сребърна шапка (шлем) и на нея златен венец.

Венецът бил направен от един тел, който е бил накрая извит, във вид на кукички (за закачване). На тела били закрепени листа (подобни на дафиновите) и топчици, във вид на черешки. Всичките листа били около 100, а топчиците около 20. Сърнешката глава имала естествена големина и била украсена с три човешки фигури; тя била вътре празна и на устата и имало едно малко отверстие. Главата представлява чаша за пиене, наречена ритон (виж фиг. 22). Освен гореописаните неща били намерени още следните предмети (Марица, 1875 Пловдив. Брой 3 и 4, стр. 66).

Едно сребърно бардуче с клупче (отвътре позлатено), едно сребърно тасче (като кандилница), една сребърна дръжка, една сребърна халчица (счупена), един меден съд (като кандилничка) с две дръжки, няколко петелчици (с изпотрошени клупчета), меден ибрик с дръжка, една желязна строшена стрела, една пиринчена халка, три пиринчени предмета (подобни на подкови), един меден съд (подобен на лехен), едно колелце като пръстен и три конусообразни мънички предмета от метал.

В северната могилка била намерена една малка стомничка от пръст (като катраник) и две златни листца от венец.

Намерените неща били изложени, няколко дена, в окръжното управление в Пловдив и после били занесени в Русия, гдето се съхраняват, види се, в царския музей "Ермитажа" в Петербург.

Според казаното излиза наяве, че в голямата могила е бил погребан някакъв големец, (може би княз), а в малката могила - неговият пълководец.

До самата южна могила М. Стоев намерил няколко сребърни монети, от които едната е автономна монета на град Leontini (в Сицилия); тя има, от едната страна, изображение на един лъв, а от другата се намира буква "А" с две пъпчици. Монетата е мъничка, медна и посребрена. Градът Leontini (сегашния град Лентини) е бил основан от Гърците в 650 година преди Р. Хр.

Подобни монети били намерени при разкопаването на южната могила. От едната им страна се намирали букви "А" и "В", а от другата - човешка глава.

Златни венци са били открити в някои могилни гробове в Южна Русия. Ритоните са били употребявани от старите Траки (Xenophon VII 2. 21-24).

В околността на Рахманлий се намират около 20 могили. На запад от описаните могили се намира Копана могила и Леновец. Във втората могила е била намерена една пръстена стомна (с шилесто дъно и две дръжки), човешки кости и три златни листчета, с една топчица. В източната част на долината се намира една могила, в местността Песюското. По южните върхове, които ограничават долината се намира Борова могила. Под нея, в един дол в Чехларската мера, е била разкопана една могила и в нея били намерени две железни копия и два пръстени ибрика. Друга могила е била разкопана между с. Чехларе и Махмутларе, в местността Куза, намерени били човешки кости, две железни плоски копия (като ками) и две пръстени амфори (с две дръжки), пълни с черен прах. Височината им била около 20 см.; в едната от тях се намирало едно малко гърненце.

На запад от Рахманлийската долина се намира една голяма могила (около 9 м. висока), в местността Черешка (до с. Аджар). От нея се гледа пловдивското поле с Родопите.

Във високата част на Средна гора могилите се намират, до полите на връх Стръвна Просойка, в местността Пладнище, после на Огнянска поляна, на връх Самодивец (до пътя от Сливовото градище към Братан), на връх Малка Шипковица и др.

Папазлий, Къшлата, Видраре и Дълбоки

При постройката на железницата, от Пловдив за Одрин; са били пресечени две могилки, които се намирали на северозапад от с. Папазлий (Конушко), на разстояние около 3-4 км. Могилите били отдалечени 200 м. една от друга; височината им била около 1 до 2 метра. В едната са били намерени кости, три пръстени пепелници (урни), в които били намерени костени остатъци, пръст и две турски монети. Няма съмнение, че тези монети са попаднали случайно в урните. В другата могила била намерена ръждясала желязна сабля, много кости и една голяма амфора, в която се намирали малки кости и едно ибриче. До амфората се намирал друг съд, който бил също напълнен с костени остатъци (Hochstaetter. Mitth. der anthr. Ges. Wien. I. 49). Съдовете, които видяхме в придворния музей във Виена, имат различна форма. Височината им е от 8 до 10 см. Едно гърне (с дръжка) е 10 см. високо, устието има диаметър 4.5 см., а дъното 3.5 см. Повърхността на гърнето е отвътре черна, а отвън сива и гладка. Друго гърне (с дръжка) има по-издута долна част; височината му е 6.5 см. Един съд (без дръжка) е в долната си част издут и украсен отвънка с четири изпъкналости, криви резки и линии (с точки). Съдът е 10 см. висок и 13.5 см. широк. Едно гърненце (с две дръжки) е от известния тип (виж Сливенските могили); то е около 8 см. високо. Освен това била намерена една паничка, която е много мъничка, та прави впечатление на детска играчка; тя е 3 см. висока и има устие с диаметър 4 см.

По формата на съдовете, а именно според типичното гърненце (с две дръжки), предполагаме, че могилите са от тракийски произход.

В турско време е била разкопана една могила в с. Къшлата, (Казанлъшко); в нея била открита една зидана сводеста гробница, в която били намерени разни скъпоценни неща. Един очевидец, който се спуснал в гробницата, през едно отверствие в свода, ни съобщи следното. Спуснах се с една запалена свещ в гробницата; на дъното и съгледах изгнили кости (като трици) на един скелет. До него, откъм източната страна, се намираха два златни съда; в единия от тях беше едно златно украшение (с халчица за окачване) и едно златно медальонче, с изображение на един конник, (с шест мечки около него). Съгледах едно закачено кандилце, което, като го хванах, падна; то било полуизгнило.

Преди 40-50 години е била разкопана една могила до с. Видраре (Тетевенско); в нея бил намерен зидан гроб, покрит отгоре с една плоча. В гроба бил намерен един скелет с разни скъпоцени неща, като сребърна ризница (с увиснали верижки), пояс с безценни камъни и златни гривни. До скелета били разположени следните неща - две сребърни чашки, сребърен съд (във вид на кратунка) и два сребърни предмета (във вид на вретено). Едната чашка е 3 см. висока и има устие с диаметър 14.5 см.; тя е украсена с кръгли вдлъбнатини и др. Другата чашка е 2.5 см. висока, има устие с диаметър 9.5 см., а дъното с диаметър 7 см; тя е снабдена с украшения, във вид на шесторъбести и кръгли люспи. Кратунката е 14 см. дълга, 6.5 см. висока и устието и има 8 см. диаметър; тя е хубаво украсена със звездовидни и други украшения.

В 1879 година, във времето на руската окупация, е била открита една гробница до с. Дълбоки (Старозагорско). На местото и помнят, че е била могила, която се снишила от разработването на лозята. Гробницата била около 2 м. дълга и широка; тя е била съградена от плочи. В нея бил открит скелет, на който главата е била обърната към източната страна. На скелета бил намерен златен нагръдник и медна броня, а около него са били разположени следните предмети - четири сребърни чаши, две железни копия, един тучен тас, един меден кюп, части от икона, две изящно изработени паници (от пръст), един пръстен кюп и железен подсвещник. Нагръдникът бил около 75 грама тежък и имал четири дупчици за закопчаване; той е бил направен от златна тенекия, украсена с кръгли вдлъбнатини. Бронята (ризницата) била направена от мед. (Статистически календар на Старозагорския департамент за 1882 год., стр. 51).

Намерените неща са били занесени в Русия.

Върбица.

На пътя от Карнобат за Преслав (през Върбишкия проход), влизаме, при северните поли на Стара планина, в Герловската долина и градеца Върбица (Осман-Пазарско). През долината тече река Герила, която е приток на Голяма Камчия. В долината са разпръснати многобройни могили (на брой около 20). В 1885 год. е било направено едно случайно откритие в една могила, която се намира в местността Черешака. В нея била намерена гробница, която имала дължина около 2.5 м. и ширина около 1.8 м. Гробницата е била разделена на две отделения. Едната от плочите била 2.5 м. дълга и 1.85 м. широка. Гробницата е била проточена от юг към север. В южното отделение се открила една пръстена пепелница (урна), пълна с пепелта от изгорения мъртвец. Урната била около 0.5 м. висока; устието и имало 30 см. диаметър.

В северното отделение на гробницата са били намерени следните неща:

1) Меден ибрик (фиг. 54, № 1), който е 19.5 см. висок и е снабден с една дръжка, която завършва надолу с глава на брадат човек.

2) Сребърен ибрик (№ 2), висок 18 см., снабден с една дръжка от плетен тел.

3) Сребърна чаша (№ 3), висока 8.5 см., украсена с лозови пръчки и грозде. Чашата е била позлатена.

4) Сребърни и позлатени тенекийчета, които изобразяват главите на Медузи и Ероти (№ 4 и 6), и пиринчена релефна глава на Сатир (№ 5), която отвътре е била изпълнена с олово. Освен това били намерени други сребърни тенекийки, които много приличат на украшенията на класическите старини, намерени в Южна Русия. В някои от тях се намирали още малки пирончета, с помощта на които са били закрепени за ремъци (като един вид украшение). Освен това били намерени следните неща:

5) Едно бронзово цедило (фиг. 55. № 1) с дръжки, които завършват с лебедови главички; то е 20 см. дълго.

6) Бронзова дръжка (№ 5), която завършва с една овенска глава. Види се, че това е била дръжката на една чаша (патера).

7) Стъклен бисер (№ 2), направен от синьо и бяло стъкло (във вид на зърна); той има диаметър 23 мм.

8) Костена дръжка на някакво оръдие, види се, че на нож (№ 4).

9) Пръстен плосък съд (№ 3), подобен на сегашните съдове, наричани жабки или желвички (Хасковско). Подобни съдове са били намерени в Южна Русия (Керч).

10) Два пръстени съда (№ 6), високи 6 см.

11) Няколко пръстени играчки, като напр. едно малко гърненце (рис. 7), една чашка (висока 15 см., горно устие 2.5 см. и дъно с диаметър 1.5 см.), едно колелце (с диаметър 3.5 см.), едно кубче (със страни 2 см.) и един къжеловиден предмет (висок 2.5 см., с диаметър на дъното 2.5 см.).

12) Две морски черупки (морски охлюв Cypraea), които са продупчени и са служили, както се вижда, за украшение (в нанизите). Подобни охлювчета са били намерени в южноруските гробове (Керч и др.). С подобни черупки се украсяват, още в днешни времена, жителите на Западна Азия. Нанизи с подобни охлювчета видяхме у циганките в с. Папазлий.

Освен гореказаните неща били намерени отломъци на разни бронзови съдове, привезла, ръждясало желязо и др.

В 1872 година е била разкопана една могила, която се намирала в местността Градище; в нея бил намерен един зидан гроб, в който се слизало по четири стъпала. В единия кът на гроба имало човешки кости и при тях едно стъклено кандилце и 5-6 железни пирони. В една могила, която се намира под Бял град, бил намерен един пръстен кюп, пълен с пепел и въглени.

Сливен

На изток от Сливен, от двете страни на Бургаския и Ямболския път, се намира една група могили (около 20). Една част от тези могили е била разрушена, при построяването на казармите и болницата.

Първата могила е била разкопана в 1880 год.; тя се намира тъкмо на онова место, гдето се събира р. Куруча с Новоселската река, на самия бряг на последната. От събарянето на брега почнала и могилата да се срутва, та в самата и среда се появил един гроб. В него били намерени остатъци, принадлежащи, види се, на една млада жена - изгнили човешки кости, с няколко добре запазени зъби, които показват, че произлизат от един млад човек (на възраст най-много 20 години). До скелета се намирали, две обици, два пръстена, стъклено шишенце, пръстен ибрик, две малки гърненца и една паничка, две пръстени талерки, 10-15 железни пирона, около 20 стъклени бисерки и една медна римска пара. Шишенцето е 12 см. високо, с тясно и дълго гърло; стъклото му, от дългото лежане в земята (ерозира), играе с разни бои. Ибрикът е 25 см. висок и няма дръжки; устието му е било покрито с едно малко гърненце, то има две дръжки и дъно с 3.5 см. диаметър. Паничката е 4 см. висока; тя има горе диаметър 14.5 см. и дъно 5.5 см. Талерката (фиг. 56) има диаметър 20 см. и височина 4 см.; краищата и са украсени с шест релефни листни украшения, а в средата се намира особен знак. На едната талерка са били намерени кости на една птица, която, според определението на известния учен Волдрих, принадлежи на младо пиле от малка порода (Gallus domesticus L.). Няма съмнение, че пилето е било турено за жертва. Пироните са 8.5 см. дълги, с големи главички (диаметър 3 см.) и ръждясали. Види се, че те са остатъци от ковчега, в който е бил турен мъртвецът. Пирони са били намерени и в други могили, като напр. в Иени-Махала-Дервент (Борисовградско), гдето някои пирони стърчели още в изгнилото дърво (от ковчега). Любопитна е парата, която точно определя старостта на гроба. От едната и страна се чете AVG GERM. COS (около една глава), а от другата - буквите S и С (т. е. Senato Consulto) и MONETA; между тях е стоящо лице. Парата е следователно римска и принадлежи на консул Germanicus, който се поминал в 19 год. след Р. Хр. Описаният гроб бил покрит отгоре с два пласта речни камъни, във вид на свод (виж фиг. 4). Две години след откритието на поменатия гроб, реката измила тука една бронзова (пиринчена) главичка на бог Сатир, с рогчета, украсена с лозови листа. (Cesty. Jirecek str. 522). Главичката е хубаво изработена; тя е 4-5 см. дълга и 6 висока.

Според намирането на женски украшения (обици, бисерки и др.), излиза наяве, че в могилата е погребана жена. Бисерките са дълги или кръгли и пробити за нанизване.

Близо до описаната могила, малко към североизток, се намира друга могила, която разкопавахме в 1885 година. Направихме само един изкоп, в североизточния склон на могилата, като почнахме от полите и. Изкопът влиза 3.5 м. навътре, при една височина от 2 м. Открихме два гроба, лежащи един върху други. Долният гроб е положен върху самата основа на могилата; той е обложен с корубести тухли и напълнен с пръст, размесена с пепел и въгленови частици. В тази пръст се намериха - пръстени съдове, пръстена лампичка, меден съд (разяден), стъклено шишенце (счупено), огорели човешки кости, част от златно украшение и пиринчена римска пара. Пръстта около гроба е изпечена, на дебелина 5 см. Това показва, че е имало тука силна жар. Види се, че в могилния насип е бил изкопан трап, и в него турени дърва и върху тях турено човешкото тяло. После са били запалени дървата и тялото изгорено. От горенето се е образувала пепел и въгленови частици. Жарта е била толкова голяма, че металните предмети се свили (медният съд).

Керемидите са около 40 см. дълги и 25 см. широки; изпъкналостта им е 3 см., а дебелината - 2 см. По-голямата част от тях са счупени.

Пръстените съдове са от няколко вида - гърненца, панички и др. Гърненцата от подобен вид се срещат доста често в могилните открития, напр. в Курудере (Карнобатско), Радулово (Пещерско) и др. Те са около 7 см. високи; устието им е с около 9 см. диаметър, а дъното 3.5 см.; те са снабдени с две дръжки (фиг. 23). Пръстта е еднородна, с жълтеникав или червеникав цвят. Повърхността им бива гладка, без украшения; само в един случай, забелязахме украшение, във вид на прости вдлъбнатини.

Паничките са също характерни за някои могилни открития в страната. Те са от 3 до 4.5 см. високи, с диаметър на устието 10 см. (фиг. 57).

Един от намерените съдове има вид на ибрик с една дръжка; височината му е около 30 см., най-голямата ширина в средата - 15 см., устието - 5.5 см. диаметър, а дъното - 4 см. Ибрикът е счупен. Един съд имаше особена форма, а именно топчеста долна част и тясно гърло; дъното има диаметър 7 см.; то е около 10 см. дълго, с диаметър на устието 2 см. Цялата височина на съда е около 15 см.; този съд намерихме счупен на няколко части. Подобен съд (от пръст) се намери в един керемиден гроб в Пловдив (до Бунарджика). По форма тези съдове приличат напълно на стъклените съдове, наречени слъзници. Лампичката има известна форма, с една дръжка за носене и две отверстия (за наливане на масло и за фитил).

Медният съд е свит, види се от действието на силна жар; на него намерихме залепено едно овъглено клонче (диаметър 13 мм.); медта е променена в куприт. При разчупването му намерихме едно късче злато. Види се, че то е попаднало тука от медните руди, от които е била добита медта. Известно е, че някои медни руди биват златоносни. Съдът е имал форма на паничка с диаметър около 7 см., а дъното - диаметър 4 см.

Поменатото украшение не е от чисто злато, а е размесено със сребро (electrum); то е част от едно колелце, което е имало диаметър около 5 см. Намерената пара е римска, с диаметър около 3.5 см.; тя е съвсем оксидирана. Едвам се познава на нея стоящо лице и от двете му страни букви S и С (т. е. Senato Consulto).

Над описания гроб намерихме втори гроб, с подобна направа. По съдържанието му се вижда, че той е принадлежал на някой войник. Намерихме пръстени съдове, огорели човешки кости, желязно копие, меч, железни пирони, туловище от едно копие и метално огледало (част).

Копието (върхът) е 10 см. дълго и има четири ръба (ромбовиден разрез); широчината му е 2 см. Туловището, което е служило за закрепяне на копието, има вид на една цев; дължината му е 10 см., диаметър 1.5 см., със стени 1.5 см. дебели. Желязото е ръждясало. Мечът (част) е 7.5 см. дълъг и дръжката му е 3 см. Той е бил 4 см. широк и има само едно острие; дебелината му е около 0.5 см. Целият меч е къс и прилича, види се, на тракийските мечове (махараи), които са също къси. Пироните са много; по формата и дължината приличат на ония, които са намерени в първата могила. Освен тях намерени са многобройни превити железа, които са служили за обковаване на някакви оръдия; най-голямото желязо е 4 см. дълго и 2 широко, а най-малкото 2 см. дълго и 1 см. широко. На един къс има още пирончета, с които е било закрепено желязото. Металното огледало представлява тънко търкалце с диаметър около 8 см., с лъскава една страна, която е служила за огледало. Намерихме само една малка част от цялото търкалце. Химическият анализ на метала, произведен от известния химик Штолб в Прага, показва следните резултати. Металът е смес от калай (23.53 %); олово (7.45 %) и мед (69.10 %). Известно е, че в старо време не са били употребявани стъклени, а метални огледала, които са имали вид на кръгло търкало. Египтяните са употребявали медни, Римляните пиринчени, златни, сребърни и други огледала. Обикновен огледален метал е била сместа от мед и калай; оловото се е примесвало за по-доброто обработване на метала.

От пръстените съдове намерихме част от един голям ибрик. Любопитно е, че в гроба се намери една обгоряла кост (metacarpus) на едър добитък (Bos L.). Няма съмнение, че тя е била хвърлена в гроба от някой присъстващ на погребението. Види се, че при погребението е имало едно угощение, при което присъстващите са яли печено месо от едър добитък.

Поменатата могила не е още добре изследвана; има надежда да се открият в нея още няколко гроба.

Няколко могили са били разкопани при постройката на казармите, болницата и при регулирането на Бургаското и Ямболското шосе. Благодарение на Д. Кукумявков, съхранени са следните сведения за разкопките. При постройката на пехотната казарма са били разкрити три могили. В първата, а именно в северната и част, били намерени, в дълбочина на 1 м., два гроба; те били прострени в посока от север към юг, с дължина 1.5 м. и широчина 0.5 м. Те били изпълнени с пръст, размесена с пепел и въгленови частици; отгоре били обложени с корубести керемиди. В пръстта била намерена една пиринчена римска пара (съвсем изтрита), железни пирони и извити железа. От разните пръстени съдове се е запазил един ибрик с две дръжки (амфора), който стоял върху една паничка. В североизточната част на могилата бил намерен третият гроб; направата му била подобна на първите. Керемидите били 0.5 м. дълги и 45 см. широки. В пепеливата пръст имало изкуфели човешки кости, счупени пръстени съдове, запазена амфора, стояща върху една паничка, един пиринчен пръстен, железни пирони и парчета от стъкло. Пръстенът бил на три пъти навита тел, във вид на змия. Под самия връх на могилата, в дълбочина 0.3 м. бил открит подобен гроб с изкуфели човешки кости, пръстена лампичка, стомна с паничка, парчета стъкло, изкривени пирони и счупени съдове. Лампичката е 7.5 см. дълга, 2 см. висока и 5.5 до 6 см. широка; тя е снабдена с една дръжка за носене, три отверстия отгоре и едно звездообразно украшение на дъното и.

Във втората могила бил намерен един гроб с подобна направа и съдържание. В третата могила бил намерен един гроб (с подобно съдържание), в дълбочина 0.4 м. (под върха). Върху могилата е била изкопана една яма за гасене на вар; любопитно е, че 1 м. дълбоко, под нивото на могилната основа, са били намерени пет гроба, разположени така, че единият от тях е бил в средата, а останалите били около него. Посоката на всичките била пак от север към юг; направата им била подобна както у предишните. Вътре била намерена пак амфора с паничка, полуизгорели човешки кости, горели орехови черупки, пиринчена халчица, споена с оловна плочица, стопено стъкло, пръстена лампичка, много железни пирони, парче желязо, във вид на лопатка, ръждясало желязо (копие) и счупени пръстени съдове. Средният гроб е бил най-малък; в него бил намерен сребърен пръстен, с изображение на две уловени ръце, на големина, колкото за един детски пръст, едно детско зъбче, две пробити пиринчени плочки, няколко червени и сиви мъниста (види се, че от наниз) с цилиндричен и топчест вид, зърно от мед и железен тел.

В четвъртата могила, която е била разположена до Ямболското шосе, били намерени (в източната и част) два гроба, с подобна направа и съдържание.

В петата могила бил намерен гроб с пиринчена статуйка на човек с рогчета (бог Сатир) и на устните му закачена верижка; той държал в ръце топка; краката му били отворени, като че яздил кон.

В шестата могила между Ямболското шосе и Новоселската рекичка, са били открити няколко гроба и в тях две бронзови римски пари; едната принадлежи на град Кюстендил (наричан в стари времена Пауталия) и произхожда от времето на император Аврелиан (владял до 275 год. след Р. Хр.), а другата принадлежи на Анхиало и произлиза от времето на император Гета (умрял 222 год. след Р. Хр.). На първата пара е изобразен речен бог, а на другата - кон с човек (конник).

При построяването на държавната болница била разкопана седмата могила; в нея са били намерени няколко гроба. В един от тях, който бил покрит с корубести кермиди, била намерена една паничка, стомничка и едно стъклено капаче (хубаво изработено). В другия гроб е била намерена една медна монета на Анхиало; на едната и страна е изобразен стоящ човек, а на другата - мъжки образ (с рошава брада). В третия гроб, с подобна направа и посока (от север към юг), били намерени горели човешки кости, стомна (с паничка) и пръстена лампичка.

В местността на конезаводната станция, са били намерени, в една могила, подобни гробове с пръстени лампички, панички, стомнички, мъниста от сиво каменно вещество и една златна обица със зелен камък, пробит през средата и прикрепен в обицата. В могилата, която се е намирала край самото Бургаско шосе (до пехотната казарма), са открили, в турско време, големи кюпове.

В могилата, която се намира в ъгъла, между Бургаското шосе и Новоселския път, на изток от градската градина, като копали откъм източната страна, са открили един гроб с горели кости и въглища.

Според намерените монети в Сливенските могили се вижда, че са били насипани в първите векове след Р. Хр., когато Тракия е била завладяна от Римляните. Могилите принадлежат, според мнението ни, на Траките.

Брезово.

Като вървим по пътя от Пловдив за Брезово, съгледваме на едно възвишение, до 33 км. (Брезово е на 37 км.), от дясната страна на пътя, три могили, които са разположени в една линия (от запад към изток). Местността се нарича Радиеви геран. В източната могила е било направено (1897 год.) любопитно откритие. В средата на могилата бил намерен зидан гроб (фиг. 7) с един изгнил скелет; около него били разположени предмети, както показва приложената картинка (фиг. 58.), изработена от приятеля ни, К. Мачас, окръжен инженер. На самия скелет се намирала една патерица и един пръстен. От дясната страна на главата имало едно просто гърненце, до дясната ръка - две сребърни тасчета, до краката - един позлатен съд (с две привезла) и две пръстени амфори (в двата къта на гроба). От лявата страна на главата се намирали разни украшения. От патерицата се е запазила една дръжка, във вид на дълга желязна пръчка (1 м.) и два предмета, които са били първобитно закрепени на горния край на дръжката. Двата предмета са около 15 см. дълги; те са извити и завършват на единия край с лъвска глава, а на другия - с топчица. Двата предмета са отгоре сребърни, а в средата им е прост метал. Тия предмети са били, види се, закрепени на желязната дръжка (в кръстосано положение).

Намирането на патерицата показва, че в гроба е било погребано някакво почетно лице.

Пръстенът, както се научихме, е златен; на него е издълбан образът на един конник (chevalier) и пред него една жена, която му подава нещо. Пръстенът е бил намерен на лявата ръка на скелета. Подобен пръстен бил намерен и в Рахманлийската могила.

От дрехите на мъртвеца произлизат, види се, многобройните украшения, които се намерили близо до главата; някои от тях имат дръжки, с които са били закрепени върху ремъците, поясът и др. Някои от тях представляват главите на фантастични животни, като коне с орлови човки (грифони) и др.

Тези украшения са отгоре посребрени, а отвътре съставени от мед и други прости метали. Някои от тях се гледат, като че са били турени върху рамената, във вид на еполети. Във Върбишката могила са били намерени други украшения, във вид на главички и др., с които са били украсени дрехите. От съдовете двата са сребърни и имат вид на тасчета; двата са еднакви, с височина около 6 см. и диаметър около 12 см. Позлатеният съд е пиринчен с широко отверстие и с височина около 30 см. По краищата на отверстието той е украсен и е снабден отгоре с две подвижни привезла.

Останалите съдове са пръстени. Едно просто гърне, високо около 20 см. е снабдено с една дръжка; то има черна лъскава повърхнина (от графита). В кътовете на гроба стояли две амфори, с тънко и проточено дъно и две дръжки отгоре. Височината им е около 70-80 см. Пръстта им е червеникава. По причина на проточеното им дъно те не могат да стоят, та са били поставени в кътовете.

Тасчетата са служили за пиене, пиринченият съд за вино или други питиета ("хидрия"), а амфорите за съхраняване на разни течности (вода, масло или вино).

Варна

Във Варненската могила (до новата девическа гимназия) са били открити следните неща. Изгнил скелет със следи от ковчег, а именно късчета дъбово дърво, железни пирони, халки и тънки костени пластинки (украсени). Освен това в гроба се намирали разни съдове, които са изобразени в приложената фигура (фиг. 59). В кюшето на гроба стояли две големи амфори, от които едната е изобразена. От дясна страна на амфората се вижда един съд с една дръжка и широко устие; той е 18.5 см. висок. До този съд се вижда друг съд с тясно гърло (висок 10.5 см.) и една пръстена лампичка. Освен това се вижда на фигурата едно бардуче, каквото се употребява още днес за ракия (диаметър 13 см.) и друго бардуче, което е съединено с една паничка. Второто бардуче има диаметър 14.5 см., а паничката 10 см; тя е снабдена с три дръжки. До лампичката се вижда един продълговат цилиндричен съд, който е 13 см. дълъг и има диаметър 2.8 см.; той е направен от бял гипс (алабастър).

Освен това са били намерени и следните неща:

1) Едно гърненце с две дръжки, високо 9 см; устието му е широко (диаметър 8 см.). Пръстта е червена, а повърхността черна. Около устието му се намира украшение, във вид на листчета (червени).

2) Три лампички, от които едната има две отверстия за фитил (диаметър 6.2 см., височината 3.5 см. и обща дължина 12.5 см.). Другата лампичка е проста, без дръжка и без украшения, с черна глазура (глеч); диаметър 6.1 см. и височина 3 см.

3) Три статуйки, от които едната (фиг. 60) е гипсова, 44 см. висока и представлява гола женска фигура. На нея има дреха, която може да се снеме (от гипс). Една гипсова глава с украсени коси; този начин на украшението напомня модите на III и IV столетие. Друга пръстена статуйка е 30 см. висока (със следи от боядисване на дрехите).

Освен това били намерени късчета въглен, бронзов тел, счупени два съда, стъклени копчета и стъклени топчици (от наниз). В по-горе споменатите Варненски саркофази (фиг. 9), които се съхраняват в двора на мъжката гимназия, са били намерени следните неща, а именно - пръстени лампички, пръстени и стъклени съдове, фигурки, гребени и други дреболии. Стъклените съдове представя приложената фигура (фиг. 61). Четирите от тях имат тясно гърло и широко дъно; най-големият от тях е 22 см. висок, с гърло, което е 17 см. високо. Долната част на съда има основа с диаметър 6.4 см., и височина 5 см. Петият съд е едно шише, което е 15.9 см. високо, с най-голяма ширина 8.8 см. и дъно, което има диаметър 4.7 см; стъклото му е тънко и белезникаво. Шестият съд има дръжка; той е 8.5 см. висок, с най-голяма ширина 6.2 см.; стъклото му е тънко и зеленикаво. Седмият съд е една паничка, която е 4 см. висока; горното и устие има диаметър 10.7 см., а дъното 4.6 см. ; стъклото и е тънко и бяло. Осмият съд е счупен; той е бил украсен на долната си част с хоризонтални резки.

Лампички са били намерени седем; едната има едно отверстие и е направена от червена пръст. Диаметърът и е 7.4 см., а височината 3.3 см. Лампичката няма дръжка и е украсена с едно звездообразно украшение (в средата на горната част).

Втората лампичка има дръжка; диаметърът и е 9 см., а височината 2.9 см; на дъното и личи гръцки надпис - Пре(й)моу.

Третата лампичка има диаметър 7 см. и височина 2.7 см. Отгоре и се намира изобразен един вол, а наоколо звездички; от долната страна има украшение, във вид на лист.

Четвъртата лампичка няма дръжка; тя е 3 см., висока и има диаметър 7 см.; отгоре и се намира украшение, във вид на звезда (осмолъчна розета).

Петата лампичка е малка (диаметър 4.3 см. и височина 1.9 см.).

Шестата лампичка има диаметър 6.8 см. и височина 3 см.

Седмата лампичка няма украшение (диаметър 7.7 см. и височина 3.2 см.).

От дървените предмети била намерена една цилиндрична кутия с капак (5.2 см. висока, с диаметър 4.4 см.). Дъното и е дебело. После-два къса от дървена тояга с елиптичен разрез. Единият къс е 17 см. дълъг, а другият-19 см.

Освен това е било намерено дървено черчеве от едно огледало, от което се съхранили само няколко счупени късове (зеленикаво стъкло). Черчевето е 12 см. широко и украсено с пиринчен тел (вълнообразно извит), който е втъкнат в дървото.

Намерен бил и един гребен (едната му страна се състои от редки зъби, а другата от по-гъсти).

Намерени били още следните неща - две копчета, шест железни пирона (с главички), медна пластинка, която е на единия край завита (16.5 см. дълга и 1.6 см. широка), спирална гривна, два свински зъба (на дива свиня), седем топчици от наниз и едно пръстено гърненце (7 см. високо, с най-голяма ширина 7 см.).

Най-сетне били намерени разни статуйки, направени от пръст, гипс и варовит камък. Едната гипсова статуйка е 33.5 см. висока; тя е била първобитно позлатена.

От варовития камък е грубо изработена една глава на Медуза (висока 14.5 см. и широка 15.5 см.).

Любопитно откритие е било направено (1898 год.) в една могила до Варна (до Балчийския път). В гроба, за устройството на който споменаваме на друго место (фиг. 6), е бил намерен женски скелет (почти съвсем изгнил), който лежал с главата, обърната към изток. До главата били намерени две златни обици и медна монета (съвсем ръждясала). До дясната ръка се намирал един златен пръстен и близо до него вкаменена мида. До дясната ръка била намерена една пръстена лампичка, а до десния крак едно стъклено шишенце. Положението на гробните предмети е отбелязано на поменатата фигура (фиг. 6). Лампичката е направена от жълточервеникава пръст и има едно отверстие за фитил; височината и е 3.9 см., с нам-голям диаметър 6 см. Лампичката е без дръжка.

Шишенцето е от цветно стъкло с перовидни украшения; то е 12 см. високо (фиг. 62). Съдът е, види се, финикийско изделие.

Поменатият гроб, принадлежи, види се, на гръцките колонисти на градът Одеосос (сегашна Варна), който е бил основан в първата половина на шестото столетие преди Р. Хр.

Златните предмети, а именно пръстенът и обиците представляват приложените фигури (фиг. 63 и 64). Обиците имат диаметър 2.3 см. и приличат на обиците, които са били намерени в Итака (Guhl-Koner. Leben der Griechen und Romer. 331). Единият им край завършва с лъвска глава, която е имала вместо очи гранати, които у Варненските обици са загубени. Другият край на Итакските обици завършва със змийска глава, а у Варненските я няма. Пръстенът е отпред елиптичен (с дължина 2.2 см. и ширина 1.8 см.) и украсен с едно полуизпъкнало изображение на Амор (с крила), който държи едната си ръка на сърцето, а дясната е простряна, като че изказва любов.

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © СФЕРА ИК ©