По Агенция "Фокус", “Нешънъл джеографик”:

***

Българската Треска за Злато

Археологът Георги Китов работи бързо. Той използва багери и булдозери, за да разкрива каменните гробници на тракийските владетели и може за седмица да свърши това, което по-внимателните конвенционални разкопки на ръка не биха постигнали за доста месеци.

Според собствените му думи той няма избор. Иманярите са навсякъде, готови да плячкосат гробниците. „Те разполагат с повече пари от мен и имат по-добри машини - обяснява Китов. - Аз се опитвам да спася това, което те искат да разрушат, и мисля, че се справям много добре. Спрял съм много от тях." Това се казва в статия за българската археология в декемврийския брой на авторитетното месечно списание “Нешънъл джиографик”.

Списанието помества обширен материал и снимки за българските съкровища и проблема с иманярите Китов обаче е противоречива личност - герой за някои, престъпник за други. Днес той е на 63 години, а копаенето с машини изучил в началото на кариерата си, като усвоил метода, използван от съветските му колеги, и бързо станал негов привърженик.

„Мисля, че е загуба на време да се работи само на ръка" - казва той. Но неговата привързаност и липсата на прецизност безпокоят много от колегите му. Някои направо го обвиняват в иманярство. Други го наричат медиен археолог, шоумен, който измисля истории за откритията си за пред пресата. Но защитниците му изтъкват, че почти половината от намерените златни и сребърни артефакти в най-големите български музеи идват от разкопките на Китов - изумителни огърлици и обеци, класически оформени чаши с изящни дръжки, купи и кани, розетки от конска сбруя, орнаменти от воински доспехи, красиви релефни наколенници, венец от деликатни дъбови листа, блестяща царска маска.

Ако Китов не ги беше открил, иманярите най-вероятно щяха. За иманярите България е Ел Дорадо - земя с огромно богатство от погребани съкровища, където има гробници, криещи злато от поне 4000 г.пр.Хр. В продължение на много векове този стратегически мост между Азия и Западна Европа е бил свидетел на дълга поредица от нашественици, завоеватели, воини, пътници, търговци и заселници - траки, македонци, гърци, римляни, перси, славяни, българи, византийци и турци са оставили своя отпечатък върху него.

Царските гробници на траките, строени между V и III в.пр.Хр., са лесни мишени за иманярите. Огромните, обрасли с растителност могили, наподобяващи кошери с височина няколко етажа, се издигат покрай пътищата и сред разораните поля.

В дългата 94 км Казанлъшка долина, където работи Китов, хиляда такива могили са разпръснати из розовите поля, които цъфтят в подножието на Средна гора и Стара планина. Още около 25 000 могили има в останалите части на страната. По много от тях личат пресни белези от незаконни разкопки - назъбени изкопи в ръждивочервена земя, които прорязват заплетения килим от трева и храсталаци.

Понякога иманярите проникват в гробница, която вече е била обрана в античността. Друг път вместо злато или сребро откриват рисувани вази, бронзови скулптури или фрагменти от стенописи - всяка от тези находки би им осигурила чудесна печалба на пазара за антики.

В България древните съкровища са собственост на държавата и някога това се е приемало много сериозно.

През 1949 г. трима братя, копаещи глина за керемиди близо до Панагюрище, открили девет украсени съда от чисто злато, останали погребани в продължение на над 2000 години. Страната била попаднала под съветско влияние само няколко години преди това и новата тоталитарна власт се разправяла брутално с всеки, който нарушавал закона, така че братята чинно предали находката си на властите. Тогава никой нямал нужда да рискува и да се опитва да продаде находка, паднала му изневиделица, фабриките, които произвеждали всичко - от консерви до автомати „Калашников", гарантирали пълна заетост, а правителството поемало грижата за останалото.

Затова през 1985 г., когато един селянин от Рогозен попаднал на 165 заровени сребърни и златни съда, докато работел зеленчуковата си градина, той също предал безценната си находка на властите. Днес и двете съкровища се намират на сигурно място в музеите. Би ли могло това да се случи днес? Вероятно не. Когато съветската система започна да се срива през 1989 г., тя повлече със себе си и България. Много фабрики бяха принудени да затворят и част от тях си остават празни и до днес. Стотици хиляди хора все още са безработни, а тези, които имат работа, печелят средно само по около 300 лева месечно. Тъй като бившата средна класа е абсолютно разбита, много хора са се заели с иманярство, за да си изкарват прехраната.

Наричат това „археология на черно". „Бизнесът с артефактите е по-доходоносен от трафика на дрога" - казва Николай Овчаров, харизматичен археолог, познат в България като Индиана Джоунс. Дали преувеличава? Може би. Но залогът е висок и властите също са вътре.

Всеки може да ви разкаже по някоя история. Иманяри, арестувани, докато копаят, при това заедно с полицаи, паркирали патрулката си точно до изкопа. Антични монети и бижута на стойност няколко милиона долара изчезват от музей - почти със сигурност работа на вътрешни хора.

Дребни предмети често се озовават на уличния пазар в центъра на София, изложени върху сгъваеми маси до стари пишещи машини, медали от Втората световна война и албуми на Бийтълс. „Това е само на 50 метра от парламента - казва ядосано Овчаров. - "Виждал съм да се продават парчета от тракийска колесница, монети, катарами. Това не са имитации. Оригинали са."

Ценни находки - благородни метали, каменни релефи и рисувана керамика, които са предмети на изкуството - понякога тихо се озовават у шепата богати български колекционери, които могат да си позволят да купят такива неща с пари в брой, без някой да им задава въпроси. Според слуховете колекционери наемат иманярите да откриват находки, а иманярите имат връзки с организираната престъпност. Но това са незаконни сделки, в които участват въоръжени и опасни мъже - нито някой знае подробности, нито има желание да ги споделя. Така поне артефактите остават в страната и ако някога се обяви амнистия за колекциите, придобити по таен начин, те могат да се покажат в местните музеи, за да им се насладят всички.

Най-тъмната част на този сенчест бизнес е задграничната контрабанда. „Най-добрите артефакти напускат България - казва Овчаров. - Виена, Лондон, Цюрих. Всички знаят каналите. Наскоро посетих антикварен магазин в Берлин, пълен с тракийски артефакти." Може само да се гадае какво количество плячка напуска страната, но по повечето оценки България се е превърнала в най-големия износител в Европа на нелегални находки.

Това е унищожителна новина за народ, който се чувства тясно свързан с древното си минало. Историята обгражда българите отвсякъде, тъй като модерната архитектура, с тенденция към уеднаквяване, все още не е заляла страната им. Навсякъде, под всичко, лежат дълбоки пластове история. Например тунел на софийското метро попаднал на част от римска тухлена стена. Сега това е минимузей в един подлез.

В тази част на света - в балканските държави, чиито граници са били определяни изкуствено и са били оспорвани толкова често - подобни видими доказателства за историята са важни. Те разкриват наличието на корени - права върху земята.

Всеки град в България - голям или малък - има музей, пълен с артефакти, изкопани точно там, а не докарани от другаде. И през почивните дни българи от всякаква възраст, пол и икономическо положение отиват там, за да разгледат.

„Дори и в най-бедните години, когато гладувахме след „демократичните промени" през 1989 г., музеят имаше посетители" - казва Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей в София. Днес той ръководи музея като бизнесмен. „Искам тук златни и сребърни артефакти, които да привличат тълпите" - казва той. Отчасти съветски диктатор, отчасти капиталист, който е в час с пазарната икономика, и с щипка драматичен талант, той спонсорира археолозите, те откриват артефакти и в музея идват още повече хора. През август 2004 г., който по принцип е отпускарски месец, музеят имало 7000 посетители. Година по-късно, когато там било изложено новооткритото злато от тракийска гробница, посетителите били 68 000. Този брой, умножен по средната цена на билета от 5 лева, дава една добра сума. А от тези пари има голяма нужда.

„След 1989 г. държавата нямаше пари за разкопки - обяснява Димитров. - Но след няколко години шок започнахме да се ориентираме в тази нова система." От другата страна на финансовия баланс са археолозите, които сега трябва да намерят финансова подкрепа за работата си. Повечето от тях се занимават с не толкова бляскави неща - камъни, кости и обикновени грънци - и за тази цел биха могли да съберат годишно финансиране от около 15 000 лв. Но този, който прави впечатляващи открития едно след друго, разполага с много повече средства. Например Китов - в спорна година той може да получи около 97 000 лв. от чужда фондация, 45 000 лв. от български бизнесмени и 30 000 лв. от Божидар Димитров - общо 172 000 лв.

В това ново уравнение нетърпеливите спонсори плюс проблема с иманярите удвояват напрежението, затова и той работи толкова бързо. Китов няма много време и търпение за интервюта. „Съгласих се да говоря с вас само заради траките - казва той. - Искам светът да знае, че този народ е съществувал и че е бил велик." Онова, което той и колегите му откриват за тази почти непозната култура, променя историята на дребния свят.

Класическите гръцки автори описвали северните си съседи като варвари. Но Дионисий, почитан от гърците като бог на виното и празненствата, е тракийски. А Орфей - герой и музикант според гръцките легенди - също е дошъл от Тракия. Очевидно варварите имали традиции които си струвало да бъдат заимствани, и както разкриват археологическите находки, те са имали и богатство, и власт, и изкуство".

“Осъзнаваме, че нашата култура е била също толкова стойностна като тези на гърците и италианците" - казва Овчаров. А в този факт се крие златна възможност -древните руини и артефакти привличат туристи. Като прибавим и слънцето, и пясъка на черноморското крайбрежие, и предстоящото влизане на България в Европейския съюз, изведнъж тази подценявана древна земя се превръща в примамлива дестинация.

Във всяко селище от Варна до Созопол, долепени един до друг и боядисани в бонбонени пастелни цветове се издигат нови хотели, квартири и вили, навлизащи дълбоко навътре към брега. Билбордове рекламират имоти на английски и немски, продавайки крезовски мечти. Апартамент с две спални може да се купи за 170 000 долара. Реставрирана къща на стара калдъръмена улица може да струва 700 000 долара.

Тъй като по-голямата част от бреговата ивица все още е незастроена и предстои от нея да се направи капитал, бумът на недвижимите имоти едва сега започва. За археолозите това с и добра, и лоша новина. По закон местата, където са намерени артефакти, трябва да бъдат проучени, преди да започнат строителните дейности, така че има много работа. Но при това интензивно строителство археолозите просто са затрупани.

Загорял от слънцето и уморен, директорът на Созополския археологически музей Димитър Недев работи с екипа си. Целта им е същата като на Китов, казва Недев. „Всички се опитваме да спасим, каквото можем". Гроб след гроб по продължение на созополския бряг, археолозите откриват петкилометровия некропол на гръцка търговска колония, основана на тракийска и територия през 610 г.пр.Хр.

На едно място, където в песъчливата пръст са изкопани прости правоъгълни гробове, те намират скелет с бронзова игла на рамото и няколко глинени съда, струпани около главата му. Не е кой знае какво съкровище, но прибавя още уникални детайли към оформящата се история на колонията - ключов елемент за бъдещето на Созопол.

„Единственият начин да поддържаме туризма тук е културното ни наследство" - казва Недев. Така че той събира всеки артефакт, сглобявайки историята на гръцките колонисти, заобиколени от племе свирепи тракийски конници - история, която ще подпомогне икономиката на района за индите поколения. Тази скромна част от гробището е обречена. Веднъж щом извадят съдържанието на гробовете, ще започне строителството.

„Още една прекрасна сграда" - шегува се археоложка, посочвайки постройката с величествен жест. От едната страна на терена, където екипът е работил миналия сезон, се издига жилищен блок, който вече е населен. Зад некропола се намират тюркоазен плувен басейн и кооперации, украсени с плакати „Продава се". Отпред растат тухлени стени насред оглушителен шум от чукове и циркуляри. Но два километра по-надолу по плажа една разкопана част от некропола е оставена, за да може да я разглеждат туристите, докато се разхождат по извития като лунен сърп залив.

Освободени от жълто-кафявия пясък, две ниски каменни стени бележат успоредните страни на древния гръцки крайбрежен път. Спретнати каменни редици от гробове се простират от всяка страна, а част от древния водопровод - широки глинени тръби, прихванати с оловни скоби - минава наблизо. Срещу този паметник на древното инженерно изкуство се възправят оголените кости на сграда - два етажа от груб бетон, неодялани греди, подпиращи покрива, стоманена арматура, стърчаща нагоре.

Собственикът - пенсиониран военен на име Любомир Генов - малко по малко строи хотелче с парите, пращани от дъщеря му, която работи на круизен кораб. Преди две години археолозите разкопали мястото и открили само обикновени гробове, така че Генов бил свободен да започне проекта й. “Правя това за внуците си - казва той, за да имат някакъв малък бизнес, когато Созопол стане голям туристически град." Споделя, че очаква влизането в Европейския съюз да доведе повече посетители. Но свива рамене, сякаш много не му се вярва, че нещата ще тръгнат надобре след трудностите, с които страната му се е борила през последните десетилетия. Има внуци и планове за бъдещето, на които е заложил - затова трябва да се надява. И да продължава да строи.

***

Така видяха българската археология след 1991 г. колегите от NATIONAL GEOGRAPHIC.

T$N admin

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © СФЕРА ИК ©