Индже войвода е един от най-прославените български хайдути.

Кратки Биографични Данни

Истинското му име е Стоян. Получава прякора си "Индже" (от турски "ince", "тънък") вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на 18 век.

Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево).Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева (1939 - 2011) , Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.

По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., когато геройски загива в сражение с турците в битката при Скулени на река Прут.

За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди".

Индже войвода в литературата

Разказът "Индже" на Йордан Йовков, 1926 г.[1]

Романът "Индже Войвода" на Константин Петканов, 1935 г.

Сборникът "Песни за Индже войвода", съставител Тодор Моллов[2]

Сборникът "Народни песни за Индже войвода", Милю Петров

Стихотворението "Индже" на Петя Дубарова[3]

Повестта "Индже" от Ема Йончева

"Индже еничарина" от Денис Гийо

Бележки

Йордан Йовков, "Индже" (разказ)

"Песни за Индже войвода", съставител Тодор Моллов

Петя Дубарова, "Индже" (стихотворение)

Източници

Боев, Р. Стоян-Индже Войвода. Държавно военно издателство при Министерството на народната отбрана, София, 1956, 79 стр.

Панайот Маджаров, "Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази", Академичено издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2001

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © СФЕРА ИК ©