ПРАВНИ АСПЕКТИ

из "КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ /ПРАВНИ АСПЕКТИ/" ~ ПОРЪЧКА ~

РЕЖИМ /до 01.01.2005 г./

Още след освобождението опазването на старините е поставено като проблем пред властите от учени и общественици. Само пет години по-късно са издадени окръжни наредби, целящи да се ограничи рушенето на културно-историческите ценности и износа им в чужбина.

През 1888 г. са приети Временни правила за научни и книжовни предприятия, регламентиращи реда за издирване и опазване на веществените извори на историята ни.

През 1890 г. последва Законът за издирване на старини и за спомагане на научни и книжовни предприятия. През следващите години Министерството на народното просвещение в редица окръжни разяснява мерките, които трябва да се предприемат за изпълнение на закона.

Тези първи законодателни актове, макар и да не са на необходимата висота, изиграват съществена роля и поставят основите на защитата и опазването на културно-историческото ни наследство.

През 1911 г., след дългогодишна подготовка, влиза в сила Законът за старините. В него по-ясно и систематизирано са определени мерките за опазване на старините и институциите, натоварени с изпълнението им.

Поради пропуски относно старините в населените места и средствата за консервация и реставрация, през 1936 г. е издадена Наредбата-закон за запазване на старинните постройки в населените места. Вече са взети мерки за опазването на цели улици, площади, градища, крепости, манастири, църкви и т.н.

Макар и несъвършени тези актове са в основата на една голяма дейност, осъществявана от страна на държавата в лицето на Народния археологически музей, Комисията за старините и другите държавни музеи, и от страна на обществеността - чрез археологическите и историческите дружества.

След 09.09.1944 г. тази дейност замира. Приоритетите на новата власт са известни...

До 1952 г. не са приети никакви нормативни актове относно културното ни наследство, а старите са отменени със Закона за отменяне на всички стари закони. Много старини са разрушени и унищожени при одържавяването на земите и големите строежи.

Едва с Постановление № 1608 на МС "относно мерките, които трябва да се вземат за запазване паметниците на културата и развитието на музейното дело в страната" и Инструкцията за приложението му новата власт обръща внимание на културно-историческото наследство. По-късно с Постановление № 165 на МС "за опазване паметниците на културата и развитието на музейното дело у нас" и Правилника за приложението му се въвежда строг режим по издирването, изучаването, изследването, реставрирането и експонирането на културното ни наследство. На практика е наложен тотален държавен монопол, съчетан със силов контрол на всички нива. Културно-историческите ценности "доброволно" се предават на властите. Дръзналите да запазят нещо рано или късно изпитват репресивната мощ на системата.

В изпълнение на партийната политика са приети Законът за паметниците на културата (ЗПКМ) и множество други нормативни актове. Всички те утвърждават въвеждания режим на национализация на културно-историческите ценности. В повечето актове целенасочено не са дефинирани основните правни понятия, което води до избирателното им тълкуване и прилагане. Няма сериозен юрист, който коментирайки ги, многократно да не е изтъквал тяхната неяснота и непълнота, водеща в редица случаи до правни абсурди.

Всичко това не е случайно. Немалко от правоимащите имаха трайни нееднозначни интереси относно културно-историческите ни ценности и се бяха погрижили за комфорта си.

След 10.11.1989 г. нормативната база остана почти непокътната. Измененията и допълненията в ЗПКМ и НК целяха обуздаването на отприщилата се разрушителна стихия, но не промениха действащия режим.

Едва през 1995 г. последваха по-значителни промени в ЗПКМ и режимът бе либерализиран. Направеното заслужава адмирации.

Целейки по-лесното възприемане на материята, ще разгледаме действащия режим чрез опростено представяне на по-съществените моменти, важни за читателя.

ПОНЯТИЯ

За да очертаем границите на културно-историческото ни наследство, неминуемо трябва да се опрем на понятията старини, исторически ценности, културни ценности и съкровища. Поради липсата на правно дефиниране ще се обърнем към съдържанието, което е вложило в тях обществото.

Старините са обекти, носещи белези от човешко развитие, отразяващи съответната епоха.

Ценностите са обекти, имащи качеството ценен. То е относимо към различни обособености (ценен за...), но обичайната му употреба е свързана с висока материална стойност.

Съкровищата са съвкупност от ценности (скъпоценности). Последните са изработени от благородни метали и ценни минерали (скъпоценни камъни). Стойността им се определя от вложения материал и степента и качеството на обработката.

Историческите ценности са обекти ценни за историята. Важно е да отбележим, че не всички старини са такива.

Културните ценности са обекти ценни за културата (родова, местна, национална, световна).

Културно-историческите ценности са обекти ценни за историята и културата. С течение на времето културните ценности добиват историческа стойност и стават културно-исторически.

"Археологически обекти", според Правилника за теренни археологически проучвания, са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на повърхността им, на сушата и във водните басейни.

"Паметник на културата" (ПК) е правен термин, който до неотдавна не бе точно формулиран. Порочната практика от близкото минало насади в съзнанието на хората погрешната представа, че всички културни и исторически ценности са паметници на културата. Според последните промени в ЗПКМ това е юридически статут, който придобиват стойностните културно-исторически ценности. За движимите това става с инвентирането им в музей, а за недвижимите - с обявяване в Държавен вестник и вписването им в Националния регистър за недвижимите паметници на културата.

За резервати се обявяват населените места, комплекси от паметници на културата и историческите места, имащи особено историческо, археологическо, етнографско, архитектурно и музейно значение.

На тази база вече не е трудно да определим рамките на понятието културно-историческо наследство. То включва всички обекти от разгледаните категории, които са ценни за историята и културата ни. Понятието е наистина обширно. Честото му използване е довело до редуциране на названието и употребата на "културно наследство".

ОРГАНИ

По издирването, разкриването, изследването, консервирането, реставрирането, експонирането, популяризирането и опазването на културното ни наследство работят редица органи. Дейността им се ръководи и контролира от Министерството на културата (МК). Неговите разпореждания по въпросите, засягащи паметниците на културата, са задължителни за всички учреждения, организации и граждани.

Общинските съвети (ОС) ръководят и контролират на местно ниво издирването, изучаването, опазването и популяризирането на паметниците на културата.

Археологическият институт с музей (АИМ) при БАН издирва, разкрива, изследва, консервира, реставрира и експонира археологически обекти. Институтът поддържа автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България". АИМ разрешава и контролира теренните археологически проучвания (издирване, сондажи и разкопки) на територията на цялата страна.

Националният институт за паметниците на културата (НИПК) е специализиран в областта на недвижимите паметници на културата. Той осъществява, ръководи и контролира дейностите по издирването, изследването, документирането, консервирането, реставрирането, експонирането и популяризирането им. В НИПК е Националният научно-документален архив (ННДА) на недвижимото културно-историческо наследство. Архивът включва Националния регистър на недвижимите паметници на културата, списъците на декларираните обекти и всички други документи, свързани с недвижимите културно-исторически ценности. НИПК идентифицира, декларира, категоризира и регистрира недвижимите ПК.

Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства (НЦМГИИ) е специализиран в областта на движимите паметници на културата. Той е в структурата на МК и осъществява държавната политика в сферата на музейното и галерийното дело. НЦМГИИ организира, осъществява и контролира дейностите по проучването, опазването, експонирането и популяризирането на движимите ПК. Центърът поддържа Национална автоматизирана информационна система за музейните и галерийните фондове. НЦМГИИ разпределя държавните субсидии за: нови експозиции; консервация и реставрация; изследователски и концептуални изложби; регистрация и научно описание на движими ПК; откупуване на особено ценни експонати; научни програми с музеен и изкуствоведски характер.

Музеите са научни и културно-просветни институти. Те издирват, събират, придобиват, изучават, документират, съхраняват, експонират и популяризират движими паметници на културата. Музеите са собственост на държавата, общините, юридически и физически лица. Министерският съвет определя обхвата на дейността и методическите им функции. В зависимост от това музеите на бюджетна издръжка са национални, регионални и местни. Те се ръководят методически от НЦМГИИ, в научноизследователската дейност от БАН, а административно от ОС.

ИЗДИРВАНЕ, ИЗСЛЕДВАНЕ, РАЗКРИВАНЕ

Съгласно ЗПКМ и другите нормативни актове издирването, изследването и разкриването на археологически обекти се извършва от АИМ при БАН.

В Правилника за теренни археологически проучвания точно са дефинирани термините "археологически обект" и "археологическо изследване". Въведен е разрешителен режим за издирването на археологически обекти, сондажи и разкопки. Разрешенията се дават от Съвета за теренни проучвания при БАН само на професионални археолози, български граждани, имащи необходимото образование и квалификация. Определени са редът за провеждане, организацията, документацията и мерките за контрол.

Изследването и разкриването на недвижими паметници на културата се извършва от НИПК, с разрешение от АИМ.

Музеите могат да издирват, изследват и разкриват археологически обекти с разрешение от АИМ.

Упоменатите до тук могат да осъществяват и съвместни разработки.

Когато теренът на разработката е собственост на частно лице е необходимо съгласието му.

В нормативната база има противоречия и непълноти, тя е далеч от съвременните изисквания наложени от развитието на науката, техниката и обществените отношения. Въпреки това в момента няма пречки такива разработки да се извършват и от частни лица, но при условие, че теренът няма специален статут и има съгласие от собственика му.

СОБСТВЕНОСТ

Конституцията постановява, че частната собственост е неприкосновена и това право се гарантира и защитава от закона. Постановява също, че подземните богатства; крайбрежната плажна ивица; републиканските пътища; водите, горите и парковете с национално значение; природните и археологическите резервати, определени със закон са изключителна държавна собственост.

Широко разпространено е погрешното разбиране, че всичко което се намира в земята е подземно богатство. По смисъла на чл.18, ал.1 от Конституцията такива могат да бъдат само материалните обособености, които са подземни по произход и местонахождение. Тази категория не включва продуктите от човешка дейност, намиращи се под земната повърхност.

Законът за собствеността постановява, че собственост на граждани и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които са изключителна държавна собственост. Забрана да се притежават определени вещи от юридически и физически лица може да се налага само със закон.

Според чл.91 на същия закон заровените, зазиданите или скрити по друг начин вещи, собственикът на които не може да бъде открит, стават собственост на държавата, а лицето което ги е намерило има право на възнаграждение в размер на 25% от стойността. Този текст е приложим само за вещи намерени в терен, който е държавна или общинска собственост. Несъмнено когато такива се открият в терен, който е собственост на частно лице, принадлежат на последното.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) постановява, че не се възстановява собствеността върху земеделски земи, включени в резервати, определени по реда на Закона за защита на природата, както и другите защитени природни територии с национално и международно природоохранно значение, включително и земите под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти и паметници на културата.

Тази разпоредба, в частта си относно археологическите обекти, противоречи на Конституцията. При подобен казус Конституционният съд с решение № 5 от 1996 г. обяви за противоконституционни разпоредбите на чл.28, ал.1 и чл.30 от ЗПКМ. Така отпаднаха ограниченията при продажба, замяна и дарение на недвижими паметници на културата между собственици и физически, и юридически лица, както и възможността да бъдат отчуждавани.

ЗПКМ постановява, че паметниците на културата, открити при археологически разкопки са собственост на държавата.

Важно е да изясним, че при разкриването на каквито и да е културно-исторически ценности, където и да е, при каквито и да е обстоятелства, те не са паметници на културата, защото не са придобили съответния юридически статут. Това е видно и от чл.24, ал.3 на Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания - "Даването на юридически статут (деклариране и обявяване в Държавен вестник) на издирените археологически обекти, които притежават качества на паметници на културата се извършва по реда на ЗПКМ".

Съгласно ЗПКМ собствеността върху паметници на културата може да бъде държавна, общинска, на юридически и физически лица. Същото важи и за собствеността върху музеите.

След промените от 1995 г. физически и юридически лица могат да създават музеи и колекции от произведения на изкуството, предмети с научна и художествена стойност и природни образци. Предметите, имащи качества на паметници на културата попадат под защитата на ЗПКМ, ако бъдат декларирани по установен от министъра на културата ред. Собствениците им могат да кандидатстват за помощ по реда, определен за държавните и общинските музеи.

От изложеното до тук следва, че няма ограничения на собствеността върху културно-историческите ценности и в частност паметниците на културата.

ЮРИДИЧЕСКИ СТАТУТ

Културните и историческите ценности, имащи научно, историческо и художествено значение, могат да придобият юридически статут "паметник на културата" по реда на ЗПКМ. Съгласно чл.12 на последния за движимите това става с инвентирането им в музей или музейна сбирка, а за недвижимите - с обявяването им в Държавен вестник или с декларирането им от НИПК като такива (временен статут).

Според културно-историческата им стойност паметниците на културата попадат в една от следните категории:

- световно значение - обекти с общочовешка стойност според критериите утвърдени от Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство;

- национално значение - обекти с изключителна стойност за българската история и култура;

- местно значение - обекти, свързани с местната история и култура;

- ансамблово значение - недвижими обекти с относително ниска индивидуална културно-историческа стойност, поддържащи пространствената характеристика на груповия паметник, към който принадлежат;

- за сведение - обекти с ниска индивидуална културно-историческа стойност, носещи информация за научната и културната област, към която се отнасят.

Движимите паметници на културата са обект на дейността на музеите. Паметниците с национално значение се включват в Националния музеен фонд, чийто регистър се води от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.

Недвижимите паметници на културата са обект на дейността на Националния институт за паметниците на културата. Процедурата по обявяването им включва идентифициране, деклариране, категоризиране, утвърждаване, обнародване и регистриране, по реда определен със ЗПКМ и Наредба № 5 на МК "за обявяване на недвижимите паметници на културата".

Идентифицирането на недвижимите културно-исторически ценности се осъществява чрез:

- системни теренни обхождания и сондажи;

- целеви (тематични), научни експедиции;

- аеро и подводни проучвания;

- други научноизследователски, недеструктивни методи и средства.

Резултатите се отразяват в идентификационна карта.

Видът на обектите се определя в зависимост от:

- принадлежността им към определен исторически период;

- пространствената им структура и териториалния им обхват;

- научната и културната област към която се отнасят;

- местоположението им.

Идентифицираните културно-исторически ценности се декларират от НИПК, след предварителна оценка на стойността и значимостта им. С акта на деклариране се определят:

- предварителната видова характеристика;

- предварителната категория;

- временният режим за опазване.

Декларираните обекти са под временна защита, като недвижими паметници на културата, до окончателното доказване на културно-историческата стойност и обществената им значимост. Те се вписват в декларационни списъци и се утвърждават от директора на НИПК. Копия от списъците се изпращат на общините, районите и кметствата, които са длъжни да нанесат декларираните обекти в данъчните регистри и кадастъра и да уведомят всички заинтересувани лица. Последните могат да правят предложения и възражения относно процедурата по декларирането (вписване и отписване в декларационните списъци).

Декларираните обекти подлежат на заключителна комплексна оценка, изясняваща стойността и значимостта им. Оценката се извършва според следните критерии:

- автентичност и степен на съхраненост;

- научна и художествена стойност;

- взаимодействие със средата;

- взаимодействие с обществото.

Въз основа на резултатите от оценката НИПК определя видовата характеристика, категорията и режима за опазването им, след което ги предлага за утвърждаване от органите по чл.4 от ЗПКМ.

Режимът по опазване на обектите е комплекс от правила и норми, включващи:

- териториален обхват;

а) граници на обекта и съставните му елементи;

б) граници на охранителната му зона;

- предписания за опазване на обекта и неговата среда.

Специален режим на опазване - "резерват" се определя за някои групови обекти или части от тях, имащи категория "национално значение".

Ако се установи, че декларираните обекти не отговарят на критериите за придобиване на статут "паметник на културата", те се отписват от декларационните списъци. Временният режим за опазването им се снема, за което НИПК уведомява общините, районите и кметствата, които са длъжни да уведомят заинтересуваните лица и да нанесат поправка в кадастъра.

Списъците на декларираните обекти, предложени от НИПК за придобиване на юридически статут "паметник на културата" по смисъла на чл.12 от ЗПКМ, се утвърждават както следва:

- паметниците на културата от "световно значение" - от Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО, чрез Националната комисия на ЮНЕСКО, по предложение на министъра на културата;

- паметниците на културата с режим "резерват" - от Министерския съвет, по предложение на министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството;

- всички останали паметници - от министъра на културата.

Списъците на утвърдените паметници на културата се обнародват в Държавен вестник. Така обнародваните паметници се вписват в Националния регистър на недвижимите паметници на културата. Той е част от Националния архивен фонд, който включва и:

- списъците на декларираните обекти;

- досиетата на декларираните и регистрираните обекти;

- нормативните документи в областта на опазването на недвижимото културно-историческо наследство и ратифицираните международни такива;

- научни разработки; научно-мотивирани предложения; научни теми; директивни планове и концепции; опорни планове и териториалноустройствени схеми; копия от действащи застроителни и регулационни планове; архивни планове и кадастри; фототека, видеотека и други, относно защитаваните обекти.

Националният архивен фонд е част от Националния научно-документален архив, в който се съхраняват всички документи относно недвижимото културно-историческо наследство на страната. НИПК поддържа към ННДА автоматизирана информационна система.

Специализираните органи по опазването на недвижимите паметници на културата към общините, районите и кметствата водят местен архив.

Недвижимите паметници на културата се отписват и прекатегоризират по реда на тяхното утвърждаване. Промените се обнародват в Държавен вестник.

ОГРАНИЧЕНИЯ

Конституцията постановява, че държавата се грижи за опазването на националното историческо и културно наследство и всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности. Това налага освен под ограниченията на валутния, митническия и други режими културно-историческите ценности да попадат и под тези установени със ЗПКМ.

Лицата, открили или намерили обекти, имащи качества на паметници на културата, са длъжни в седмичен срок да съобщят за това в съответната община, кметството или най-близките музеи (отбелязваме - да съобщят...).

При извършване на строителни, благоустройствени или селскостопански работи, ако се открият находки, имащи признаци на паметници на културата, работата временно се спира. Собствениците на обекта и ръководителите са длъжни да вземат мерки за запазване на откритото и незабавно да уведомят общината или най-близкия музей. Специализираните органи са длъжни в едномесечен срок да уведомят собствениците и ръководителите, дали находката е паметник на културата и да дадат съответни указания. Когато са необходими допълнителни средства за проучването и запазването на паметника на културата, Министерството на финансите осигурява кредити. Ако собственикът на обекта е гражданин, средствата се осигуряват от общината.

Проучвания и разкопки за издирване на паметници на културата могат да се извършват в имоти - собственост на организации и граждани, и без да се отчуждават. За нанесените щети собствениците получават обезщетение от органа, извършил разкопките.

Собствениците на недвижими ПК са длъжни при писмено нареждане на компетентните органи да ги допускат да извършват археологически сондажи и разкопки. За претърпените вреди те имат право на обезщетение.

Средствата, изразходвани за издирване, изследване, проучване, проектиране, укрепителни, възстановителни и консервационни работи по недвижимите ПК, собственост на граждани, са за сметка на държавата. В нейна полза се вписва законна ипотека върху имота, но не повече от увеличената стойност, по реда определен с Наредба № 16 на МК "за определяне на увеличената стойност и вписване на законна ипотека върху недвижими имоти - паметници на културата".

Използването, стопанисването, представянето и опазването на недвижимите паметници на културата, съгласно конкретните указания за това, са задължения на собствениците, ползвателите, НИПК и общинските съвети. Редът за това е определен с Наредба № 6 на МК "за използване и представяне на недвижимите паметници на културата".

Изследването, консервацията, реставрацията и всички други работи по недвижимите паметници на културата се извършват от НИПК. Органите му при ремонт и ново строителство засягащи ПК и тяхната обстановка имат право да спрат работата, ако са нарушени разпоредбите на закона.

При промяна на собствеността на недвижими ПК, собственост на частни лица, последните трябва да уведомят НИПК.

Собствениците на паметници на културата са длъжни да ги поддържат в добро състояние, да уведомяват специализираните органи за повреди и незаконни действия спрямо тях и им осигуряват необходимия достъп.

Изработването на копия на паметниците на културата и документирането им чрез графични, фото, видео и др. подобни начини, и разпространението на изображенията или ползването им за рекламни и търговски цели, се извършва със съгласие на собственика.

Консервацията и реставрацията на движимите паметници на културата се извършва от специалисти, лицензирани от Министерството на културата.

Износът на паметници на културата в чужбина е забранен. Министърът на културата може да разреши износа им само за определен срок, по установен от него ред.

Министерството на културата може да нареди прехвърляне на движими паметници на културата от държавни, общински и ведомствени музейни сбирки във фондове на държавни и общински музеи и между последните, при неправилно стопанисване, невъзможност за опазване и закриване на музейна сбирка или музей.

Министерството може да нареди предоставянето на движими ПК, включени в Националния музеен фонд, на друг музей за временно ползване или за участие в изложби. Получателят е длъжен да остави копие, изработено за негова сметка. За разликата между стойностите на копието и оригинала се заплаща обезщетение.

Музеите могат да обменят паметници на културата, включени в Националния музеен фонд, само по взаимно споразумение, след съгласуване с Министерството на културата.

При промяна на собствеността на движими паметници на културата, собственост на частни лица, последните трябва да уведомят музея, в който са регистрирани.

Делба на движими и недвижими ПК се допуска след разрешение на Министерството на културата, само ако са поделяеми и това не вреди на опазването им.

ОБЛЕКЧЕНИЯ

Законът за местните данъци и такси постановява, че се освобождават от данък върху недвижимите имоти сградите - паметници на културата, а от данък при придобиване на имущества - фондовете за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници.

Законът за паметниците на културата и музеите постановява, че продажбите, замените, даренията и завещанията на движими и недвижими паметници на културата и други културни ценности в полза на министерства, други ведомства, държавни и обществени организации се извършва без заплащане на държавни такси. Дарителите и завещателите могат да се предлагат за морални и материални награди. При даряване на паметници на културата и други културни ценности получени в наследство, дарителите се освобождават от данък наследство за дареното, а ако данъкът е платен се връща.

Средствата, отпуснати или дарени от частни лица или организации за изследване, консервиране, опазване и охрана на паметници на културата, се приспадат от облагаемия доход. Същото важи и за средствата, използвани за закупуване на паметници на културата за декларирани лични колекции или музейни фондове.

Физическите и юридическите лица, дарили средства за възстановяване и опазване на исторически и културни паметници, ползват данъчни облекчения по Закона за облагане доходите на физическите лица и Закона за корпоративното и подоходно облагане.

Лицата, предали на музеите движими паметници на културата или съобщили ценна информация за тях, се възнаграждават по реда определен с Наредба № 2 на МК "за определяне възнагражденията и стойността на движими паметници на културата, предоставени на музеите". Лицата, открили или съобщили за намерени паметници на културата или предотвратили повредата на такива, се възнаграждават по същия ред.

За съжаление максималните стойности на възнагражденията са ниски. Това демотивира хората и ги принуждава да търсят алтернативни купувачи...

НАРУШЕНИЯ И САНКЦИИ

Изложеният режим осигурява защитата на културно-историческото наследство. За нарушителите са предвидени наказания, налагани по административен и съдебен ред.

Наказателните разпоредби на ЗПКМ постановяват глоба от 50 до 1000 лв. за лицата:

- извършили разкопки за издирване на старини и съкровища без разрешение;

- несъобщили в седмичен срок за намерени предмети, имащи качества на паметници на културата;

- невърнали, без уважителни причини в определения срок, паметници на културата, изнесени с разрешение за временен износ;

- изработили отливки, копия и изображения на паметници на културата, наредили изработването им или разпространили ги в нарушение на закона;

- нарушили разпоредбите за отдаване под наем на помещения в сгради - паметници на културата;

- нарушили наложените забрани за строеж или преустройство на паметниците на културата;

- продали, дарили или заменили паметници на културата, без да уведомят съответния музей за движимите и НИПК за недвижимите;

- неизпълнили разпорежданията за извършване на укрепителни, възстановителни и други работи по опазването на паметниците на културата.

Постановена е глоба от 50 до 500 лв. за:

- собствениците или наемателите, попречили на гражданите да посещават недвижимите паметници на културата, съобразно установения ред;

- собствениците или наемателите, попречили на органите по опазването на паметниците на културата да изпълнят задълженията си;

- наследниците на починали видни дейци на културата, науката и изкуството, непредставили пълен опис на техните архиви и имущество на Министерството на културата, въпреки поискването му.

Нарушенията на ЗПКМ се установяват с актове, съставени от органите на Министерството на културата, местното самоуправление или изпълнителната власт в общините. Повредените паметници на културата се възстановяват за сметка на нарушителите.

Нарушенията, които са особено опасни, са криминализирани в чл.278, чл.278а и чл.278б от Наказателния кодекс (НК). Постановени са следните наказания (актуализирани към бр.26/2004г.):

- лишаване от свобода до три години или глоба до 1000 лв., както и обществено порицание за който унищожи, разруши или повреди паметник на културата или архивен материал от държавния архив;

- лишаване от свобода до пет години или глоба до 5000 лв. за който даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата, в нарушение на закона;

- лишаване от свобода до пет години или глоба до 5000 лв. за който изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал от държавния архив, без надлежно разрешение; предметът на престъплението се отнема в полза на държавата;

- лишаване от свобода до две години или глоба до 5000 лв. за който отчужди паметник на културата или архивен материал от държавния архив, като знае че може да бъде изнесен извън границите на страната; предметът на престъплението се отнема в полза на държавата;

(за особено тежките случаи са предвидени завишени наказания)

- лишаване от свобода до една година или глоба до 1000 лв. за който в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта за открит от него паметник на културата или друга ценна историческа находка (ако паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност е предвидено завишено наказание);

- лишаване от свобода до шест години и глоба до 20000 лв. за който извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или изкопни работи на територията на археологически паметници на културата, без надлежно разрешение;

- ако при извършването на тези действия се използват технически средства и/или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до 50000 хиляди лева;

- лишаване от свобода до три години и глоба до 10000 лв. за който без надлежно разрешение замени или предлага за замяна, продаде или предлага за продажба археологически находки или археологически движими паметници на културата;

С отношение към темата са и престъпленията по чл.208. Наказанията са:

- глоба до 1000 лв. за който в продължение на две седмици не съобщи на властта за открито от него съкровище;

- лишаване от свобода до две години или глоба до 5000 лв. за който в продължение на две седмици не съобщи на властта за открито, търсено от него съкровище;

(ако съкровището е в особено големи размери са предвидени завишени наказания).

Завършвайки трябва да отбележим, че в разпоредбите на НК са употребени термините "паметник на културата", "историческа находка", "археологическа находка" (т.е. наказателните норми са бланкетни), което налага внимателната преценка и на съответните разпоредби от ЗПКМ и другите действащи специални нормативни актове.

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © СФЕРА ИК ©