ИСТ@РИЯТА С КАМЪКА

Мощта на медиите е всепризната при формиране на общественото съзнание.

За пореден път тя бе демонстрирана на тема културно наследство. Едва ли някога ще стане ясно дали медиите преекспонираха Божидар Димитров или той преосвети камъка (от Самуилово).

Фактите показват, че всеки път когато се преиграе с тънката струна на българщината нещо прегаря. Дали струната или пръстите на играча не е толкова важно. Важното е, че все още ни палят силно страстите български.

ИСТ@РИЯТА с камъка е поредната медийна преварка с която беше обилно напоен народа български. След изтрезняването следва да се повдигнат някои фундаментални въпроси за ИСТ@РИЯТА с ИСТОРИЯТА ни.

На първо място:

Какво искат Българите? Да съхранят културното си наследство като продължат да пълнят музейните мазета с още камъни или да се възвърне онова отношение към камъните наследство от предците, че всички да ги опазват?

На второ място:

Докога някои хора ще имат колекции за милиони, а други няма да могат да имат дори камъни наследени от дяда си.

На трето място:

Докога иманярите ще са виновни за всичко, включително и за липсата на реформа в сферата на културното ни наследство?

Можем да продължим с въпросите, но последващите се обезсмислят ако няма отговор на предходните.

По-добре да отворим дума за "безценните" камъни и "безинтересните" ценности скътани тук-таме. Всеизвестно е, че в родината ни има доста културни ценности някои видени от специалисти, други - не, грижливо скатани от мастити ценители.

Полезно е да се опитаме да си представим една такава хайка като за оня камък, но в едно такова хранилище. С каква ли помия от версии ще ни залеят медиите?

В крайна сметка обаче въпросната сбирка е акт на опазване на културното ни наследство, защото почти всички такива са най-грижливо опазвани. Проблемът е със социализацията им. Множеството от тези сбирки са и ще останат скрити докато има и най-малък риск да бъдат ограбени от пазителите на културното ни наследство…

Накрая идва въпросът за автентичността. По нашите земи шедьоврите са не само от древността. Още през соц. времената в България се разви много талантлива школа за копия. Доста от съвременните антики дори са по-атрактивни от оригиналите.

Познавачи на пазара твърдят, че на всеки оригинал днес се падат поне по три съвременни антики. Когато някои майстори или търговци прекалят пазарът се издънва. В тези случаи се чува туй-онуй за фалшификатите и всичко пак си идва на мястото.

Така или иначе бизнесът с културни ценности (древни и не чак толкова) си върви и носи немалки доходи на тези които го движат (те не са иманяри). Докога държавата ще се отказва от възможността да регулира този пазар и така да съхрани културното ни наследство?

Или ще продължаваме да се успокояваме, че все пак у нас е добре, та нали наблизо се палят и рушат църкви и манастири…

В крайна сметка сме българи и потомците ни следва да останат такива!

T$N admin

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © СФЕРА ИК ©