И днес под военните бази се изграждат тайни бункери и тунели, а скъпоценностите (материални и духовни) се съхраняват в тайни трезори.

И днес съкровищата се укриват и преместват, и днес много хора пазят ценностите си скрити на свои тайни места.

Наличието на скрити съкровища и тайни хранилища датира от най-дълбока древност. Това е психологически напълно закономерно.

За посветените в тайната, крепостта е второстепенна, на първо место е тайното подземие.

Погледнато от дистанцията на времето, крепостта е нещо нетрайно.

Дори една крепост (кале) напълно да бъде срината и съвсем да изчезне, остава подземието с тайните хранилища.

При светите места положението е аналогично.

За посветените храмът е второстепенен, първостепенна значимост има светая светих (тайното хранилище).

Дори едно светилище (храм, манастир и пр.) да бъде тотално разрушено и заличено, остава неговото тайно хранилище (светая светих).

Обикновено, за тези тайни места се пишат тайни документи. Те се пазят от единици посветени хора. В голяма част от случаите документите се пазят, като свещена ценност, поколения наред. Често, тези тайни документи се оказват твърде сериозно укрити, а тайната за тях ревниво пазена дори от най-близките.

Така заровени, зазидани или скрити по друг начин документи след време биват случайно открити от хора, които не са посветени в тайната.

Ако тези хора са компетентни в тази област, биха оценили какво притежават. Ако не са, те ще продадат документа за смешна сума на някой антикварен търговец.

Последният, ако не тръгне сам да търси съкровището, ще изтъргува ценния ръкопис на прилична цена, с много добра печалба.

Така или иначе, всеки документ за съкровище, каквато и съдба да е имал, колкото и далеч да се е намирал, в един момент поема обратния път към самото съкровище.

Това е съвсем закономерно, тъй като документът има смисъл и стойност само на местото, за което се отнася, т.е. там където е укрито съкровището.

Ето защо, независимо от това, колко далеч са били и след колко продължително време, апокрифните документи се завръщат в районите, за които се отнасят (на съкровищата).

В немалка част от случаите, непосветени и неграмотни наследници изхвърлят или подаряват непотребните им стари документи.

Ако документът е свободно четим (без тайнопис), той бързо се реализира и тръгва по своя обратен път към съкровището.

Ако за написването му е ползван непознат език или тайнопис, документът може да се съхранява дълго време, неоценен в някое частно или дори в обществено хранилище.

В крайна сметка обаче, тайната на документа все някога се разкрива, описът е разчетен и започва легендарния обратен път към скритото съкровище.

Колкото съкровището е по-голямо и по-ценно (в материален и духовен план), толкова по-сложен и продължителен е обратният път на документа към местоукриването.

Всичко това е съвсем нормално. Времевата разлика често е фатална за осъзнаването на написаното в документа.

Поради това, ръкописите за древните хранилища (светая светих) на прочути светилища и тайни съкровища на велики владетели в днешно време ни звучат като приказки.

Обикновено, от написването на апокрифа (тайния документ), до излизането му на бял свят, са минали стотици, дори хиляди години.

Това забавяне също е закономерно, защото в началото документът е бил най-строго пазен от посветените в тайната. Обикновено, тази тайна се предава от баща на син или от дядо на внук. Така апокрифите постепенно преминават през много поколения ...

С развитието в света, тайната от миналото започва все повече да звучи като някаква приказка. С всяко следващо поколение е нужна все по-силна вяра в истинността на тайната, за да бъде тя опазена ...

Тази закономерност се обуславя от нарушената обратна връзка с реалността. Документът, обикновено се намира далече от съкровището.

Така съдбата на документа се решава от виртуалността ...

Човешката психика обаче е готова да смели и най приказните описания, когато става въпрос за ценности.

Обикновено, все по-малко вярващите в тайната на документа наследници, решават да проверят, дали се касае за реален обект.

Те са източниците на първични преписи - вторични апокрифи. Последните се предават на доверен човек, пътуващ по посока на съкровището.

Тези първични преписи, макар и максимално автентични, са орязани спрямо оригинала.

В едни случаи са изрязани големи пасажи от документа, както за външните белези, така и за вътрешното описание.

В други случаи повече е орязано описанието за белезите, отколкото за вътрешността.

Има и случаи за обратното, външното описание е почти пълно (с няколко фатални пропуска), а вътрешното описание е преразказано съвсем кратко.

Обикновено, доверените лица, пътуващи към съкровището, не познават района. Те са принудени да питат и разпитват много хора.

В крайна сметка тръгва мълва, какво и къде се търси ...

Така самите апокрифни документи пораждат предания и легенди за местата, където са скрити съкровищата, независимо от това колко строго е била пазена тайната и колко много хора са били пожертвани в миналото, за да бъде тя съхранена.

Обикновено, при първите опити съкровището остава неоткрито. След време, от оригиналния документ се правят нови преписи ... Те, на свой ред, отново тръгват по пътя към съкровището.

Това движение става паралелно с циркулацията на вече съществуващите преписи. Така се раждат няколко преписа и преписи от преписи и т.н.за едно и също съкровище, както и се зараждат вторични (съвременни) легенди и предания.

Всички тези процеси са инициирани от самите търсачи.

Въпреки, че при преписването на документа по правило играе основна роля ножицата, в много от случаите освен това е налице и преразказ. Последният зависи от компетентността и нивото на развитие на пишещия ...

Намират се и зложелатели, които нарочно вмъкват несъществуващи детайли и дори цели измислени пасажи, за да объркат допълнително търсачите на съкровището.

Така с времето, само за един обект може да се натрупат цял том различни преписи.

Преди специалните служби да ме ограбят, в моя авторски архив имаше 20 класьора (всеки съдържащ по около 400 стр.) с копия и преписи на апокрифи за съкровищата в България...

Не бива да подценяваме ролята на фолклора в тези процеси.

Народната памет също е съхранила множество легенди и предания за скрити съкровища.

Обикновено те имат свой характерен легендарен стил, а съдържателната им част (за съкровището) е съвсем кратка.

Все пак, в някои от случаите именно такива легенди и предания се явяват същински разковник към съкровището.

Народният гений е изобретил много устойчиви фолклорни конструкции (мисловни матрици), които предават далеч в поколенията ценна информация за реално съществували обекти, събития и хора.

При изследване на апокрифите, преписите, преданията и легендите за скритите съкровища, трябва да се държи сметка за различните промени (развитието) в езика, топонимията и хидронимията, релефните форми, хидроложката и пътната мрежа и пр.

Наред с това е нужно задълбочено познаване на самата епоха на съкровището. Предвид на това, че обикновено се разполага само с преписи (не с оригинали), е добре да се познава и пътят им през времето и пространството.

Преди да се премине към теренно изследване, трябва да се извърши сериозен обем кабинетна работа.

Онези, които мислят да чукнат няколко думи в Гугъл и да проучат всичко, по-добре да не се залавят с търсене на съкровища.

Освен, че ще свалите от мрежата всичко за обекта, местността, района, времето и действащите лица, ще се наложи да се нагълтате и с доста прах в библиотеките и архивите. После ви предстои четене, после пак ровене и така, докато полезната информация която откривате започне да клони към нула.

Вече добре теоретично подготвени, може да преминете към самото теренно изследване.

Важно е, то да започне с поредица от срещи в близките (до обекта) селища.

Местните старци са цели енциклопедии за географията и историята на района. В разговорите с тях кабинетната подготовка много ще ви облекчи и ще ви помогне да спечелите доверието на някои добронамерени хора.

Мнозина учени пренебрегват контактите с местните хора, а по-късно се пишат за откриватели на нещо всеизвестно от памти века сред местното население...

Народната памет е незаменим източник на легенди и предания за района. Последните пък са живата връзка към миналото и неговите автентични следи.

Освен всичко това, местните старци са патили и препатили и много добре познават местата, които ви интересуват. Те знаят най-добрите подходи и могат да ви спестят продължително лутане, безплодно търсене и безсмислено зацикляне.

Намират се отзивчиви и добри хора, които ще отделят от времето си за да ви разведат и покажат интересни места и обекти в района.

Чрез няколкочасова обиколка с опитен местен гид, може да научите много повече от няколкомесечно самостоятелно търсене.

Не на последно място, местните хора могат да ви дадат ценна информация за други ваши колеги, кой, кога, какво, къде е търсил ...

Не разигравайте местните старци с евтини номера, че търсите нивата на прадядо си и пр. В районите на съкровищата тези изтъркани лафове могат само да ви навредят и да увеличат дистанцията.

Разбира се, не бива да споделяте всичко, което знаете... Подготовката на оптимална публична версия е задължителна.

Именитите археолози от миналото са направили най-ценните си открития, именно благодарение на местните старци.

За съжаление младото поколение учени днес разчита твърде много на книгите, компютрите и интернет, без да си дава сметка, че почти всичко описано там вече е открито...

Ако желаете да бъдете откриватели и истински изследователи, трябва да умеете да предразполагате хората.

Хората са първични източници на автентични данни за района. Твърде често те са и единствените източници, тъй като релефът, топонимията и хидронимията много силно се променят с годините.

Често белезите (нишаните) са заличени от стихиите и времето, от горските и селскостопанските дейности или пък от другите търсачи на съкровища.

Тук трябва да напомним, че е добре да снимате и филмирате всичко, което има отношение към вашето изследване.

Подгответе се да жертвате много време и средства за теренна работа. Бъдете готови със солиден запас от пари, време и нерви.

Ако за първи път търсите съкровище, ще изпитате треската на златотърсача.

Някои бързо претръпват, но други ще ги тресе цял живот...

Емоциите са противопоказни за добрата изследователска работа. Те ще нарушат плана ви и могат да объркат много неща.

Последно трябва да напомним, че вие сте изследователят и ваш трябва да бъде планът за изследването.

Дори да се наложи многократно да го актуализирате (в движение), не се оставяйте на старците да ви поведат за носа.

Ако изпуснете контрола, може да се окажете през девет планини в десета ...

Бъдете търпеливи и учтиви. Питайте и пишете, не разчитайте само на паметта си.

Това е урок в реално време, единствен по рода си. За него няма учебник, от където по-късно да преговаряте.

Вашите записки, снимки и филми може да се окажат в последствие истински извори за науката.

Учебникът го пишете вие, тъй че използвайте почивките за водене на подробни записки.

Старците ще ви изненадат със своята издръжливост. Някои от тях ще препускат, далече преди вас.

Бъдете готови да вървите по няколко часа за нещо, което е "тъдява" ... и поне час за нещо, което е "ей там".

Започнете да учите езика на старците. Усвояването на техния език ще се окаже от изключителна важност за осъзнаването на чутите описания, легенди и предания.

Обикновено, голяма част от обектите (нишаните) са силно променени, а много от тях са и заличени. Спомените на старците могат да се окажат безценни за вашето изследване.

Уважавайте вярата и обичаите на хората. Старите християни обикновено се прекръстват при останки от храм или манастир, а старите мюсюлмани се покланят.

Добре е и вие да засвидетелствате уважение. Така ще ги спечелите на своя страна и ще научите някои неща, които те не биха споделили с всеки.

Не спорете със старците за значението на название, обект, местност и пр., а документирайте това, което те ви представят.

Интерпретацията на старците е по-реалистична, по-естествена и по-близка до миналото и природата от вашата.

Старците може да не са изучавали история, митология и фолклор, но ще ви изнесат безценни беседи в тези области.

Подробно документирайте всичко, тъй като с някои от тях може да не се видите никога повече...

В много от случаите белезите (нишаните) ще се окажат древни останки, а не хайдушка изработка. Не пропускайте подробно да отбележите хайдушката версия. Точно тя е водещата в повечето описи (апокрифи).

Нормално е за едни хора кръстът и полумесецът да бъдат символи, за други - знаци, а за трети - фетиши. Символът - символизира (свързва), знакът - означава (конкретизира), а фетишът се боготвори.

Макар, че природата на символите, знаците и фетишите е една и съща (изразни средства, отразяващи мисловни матрици), възприемането им зависи от нивото на развитие на приемащия и предаващия (участниците в комуникацията).

Отчитайте еволюцията на представите (мисловните матрици) във времето.

На сериозните изследователи препоръчваме да се запознаят с теорията за развитие на разума.

Книгата "Догматичните матрици" може да бъде изтеглена свободно от интернет:

http://sfera.zonebg.com/knigi.htm

Усвояването на знанието за мисловните матрици много ще ви помогне при подредбата на пъзелите от миналото.

Ако осъзнавате мисловните матрици, лесно ще разберете защо еврейският свещник, за евреите е свещен символ, а за хайдутите е просто рогач с 7/9 шипа... Ще разберете също така, защо корабът на аргонавтите, за хайдутите е просто гемия, златното руно, за тях е само овнешка глава, жертвения олтар е каменна софра, а мегалитите са купни (купени), пехливани и пр.

Голяма част от хайдушките белези въобще не датират от хайдушките времена.

Хайдутите са ползвали готови древни символи, знаци и фетиши за да обозначат местата, на които са скрили свои съкровища.

Живееики в пещерите по балкана, хайдутите са открили и опознали множество останки от древността.

Така хайдутите са влезли в подземията на много калета, крили са се в различни древни рудници, дори са живели в светая светих на стари светилища и манастири.

Ако бъдат правилно анализирани вътрешните описания на съкровищата, ще се установи, че това са именно галерии на древни рудници, подземия на крепости и хранилища на светилища, храмове и манастири.

Нормално е хайдутите да са използвали всичко, което са открили за да оцелеят, да живеят, да се крият от неприятели, както и да укрият натрупаното имане.

За съжаление мнозинството съвременни историци и археолози изцяло пренебрегват апокрифите за скрити съкровища. Те не ги използват като изворов материал и официално игнорират такива предания и легенди.

Обаче, именно в тази част от нематериалното ни културно наследство се крият ключовете за много безценни обекти от неоткритото ни материално наследство.

По-голямата част от тъй наречените големи хайдушки обекти са съкровища от тракийско, римско, византийско и старобългарско време.

Сред тях има светини на светилища, храмове и манастири, съкровища на владетели, хазни на градове и войскови части, складове на древни рудници, трезори на монетарници, богатства на управители и властелини, и пр.

Ограбеното злато и сребро от турските хазни и пътуващите търговски кервани са само една част от съкровищата, описани в хайдушките апокрифи.

Голямата част от белезите (нишаните) са символи, знаци и фетиши, датиращи от древността. Рядко хайдутите изцяло са правили всичките белези. В повечето случаи те са ползвали за целта характерни природни образувания (природни феномени), различни останки от древността и намерени стари нишани (каменни изработки).

Сериозният съвременен изследовател трябва да успее да провиди през хайдушкия слой наследството от древността.

Ако игнорираме хайдушките гърнета, дисаги, менчета и казани с алтъни, апокрифите могат да се разглеждат, като пътеписи на първите български археолози.

Бягайки от потерите, хайдутите наистина бързо са укривали заграбеното на всевъзможни места. Тези тъй наречени "леки пари" (външни пари) много рядко обаче са останали до наши дни.

След утихване на напрежението в района хайдутите са се връщали и самите те са прибирали богатствата в тайните си бърлоги.

Последните най-често са били пещери, галерии на древни рудници, подземия на калета и тайни хранилища на светилища и манастири.

В суровата борба за оцеляване, хайдутите сами са открили много от тайните места, но има данни, че в ръцете им са попаднали стари апокрифи за скрити съкровища. Чрез тях хайдутите са успели да открият немалко древни съкровища. В такива тайни хранилища те са оставили и много заграбени от самите тях богатства и ценности.

Обикновено, четите оредявали и накрая войводите сами ликвидирали последните си съратници за да опазят тайната на съкровищата. После те самите са писали нови описи, променяли са някои от белезите, а актуалните апокрифи ставали достояние само на техните наследници.

Старите описи (вече неактуални) също са останали нейде... Поради това, след време, за един и същи обект, може да се появят няколко различни апокрифа.

Голяма част от тези апокрифи идват у нас от Румъния (Влашко), но немалка част идват и от Турция, Гърция, Италия и др. страни.

Така или иначе, с течение на времето, всички оцелели апокрифи поемат обратния път към местата на съкровищата.

В близкото минало височайши фактори от върхушката на Политбюро са организирали събирането на огромен архив от такива апокрифи. По линия на ДС много старци са привикани и ограбени от службите.

Сведущи хора твърдят, че архивът е бил предназначен за кръгът на Людмила Живкова. След кончината и, голяма част от документите са разпределени в няколко височайши кръга (на Добри Джуров, на Пенчо Кубадински и наследниците на Живкова), но известна част е останала и в хора от ДС.

За съжаление днес апокрифите остават извън полезрението на науката.

В разговорите ми с археолози и историци многократно съм виждал пренебрежението към подобни ненаучни извори.

Въпреки, че съм дискутирал с тях, че в зората на археологията е нямало археолози, че големите археологически открития нерядко са направени по информация, почерпана именно от предания и легенди и пр., досега не съм срещнал адекватно разбиране.

Клишето с което отказват да обърнат внимание е, че това са само митове, легенди и предания за съкровища...

От пресата научих, че през октомври 2003 г. в Сливен се е състоял научен форум посветен на съкровищата.

Особено внимание е било отделено на хайдушките легенди, предания и апокрифи за скрити съкровища.

Събитието е посветено на покойния професор Тодор Иванов Живков, който е бил радетел за организирането на такъв форум още преди 1990 година.

За съжаление публикациите от форума са недостъпни за широката общественост.

Аз самият съм останал с убеждението, че много археолози и историци театрално отричат пред медиите наличието на тайни съкровища. Пред обществото те отстояват тезата, че това са само митове, легенди и предания, а в същото време (на частно) ... тайно ги търсят.

В тази връзка, много пъти съм бил молен за съдействие да се набавят наши книги за музейни работници, историци и археолози...

Преди време един музей закупи наведнъж по 5 броя от всичките ни книги...

За нас картината в тази сфера е пределно ясна. Разграбването на държавата ни не подмина и културното наследство.

Ограбени бяха първо ведомствените, училищните и читалищните музейни сбирки. После дойде ред и на музейните фондове.

За съжаление злоупотребите с патримониума са тема табу за медиите...

Цялата ни държава беше ограбена и културното ни наследство не направи изключение. Опитите за либерализация на режима бяха умело използвани за замитане на следите от грабежа...

Днес е възвърнат държавния монопол, но с нарочни документални вратички. През последните тихо се провряха маститите купувачи и колекционери от полулибералните времена (олигарсите). Днес те са обявени за спасители на културното ни наследство, а българските граждани биват осъждани дори за притежаване само на няколко монети.

Трябва да напомним, че всеки българин днес е потенциален обвиняем дори да не знае, че в съндъка на баба му има няколко стари пари. Така българите биват лишени от реалния контакт със собственото си културно наследство.

Страстта към трупането на съкровища, от психологическа гледна точка, е закономерно социокултурно явление.

Когато става въпрос за отношението към скъпоценности, човешката психология е много устойчива.

По-долу, накратко ще опитаме да изясним този психологически феномен.

В размирни времена, когато човешкото съществуване е застрашено, цената на жизненоважните стоки се вдига.

Цената на тези стоки се покачва защото в този момент те са по-ценни за хората. Такива са оръжията, снаряжението, храните и др.

Цената на други иначе високо ценени стоки пък спада, защото те не са жизненоважни и към момента са по-малко ценени. Такива са недвижимите имоти (които не са свързани с оцеляването), множество предмети на бита, предмети на лукса и др.

В екстремни времена човешкият живот също се обезценя. Завоевателите са готови на поголовна сеч само и само да сломят непокорните.

След победата завоевателите се отдават на грабеж. Грабителите естествено търсят на първо место пари и скъпоценности.

Постепенно балансът започва да се възвръща. Обезценените стоки започват да възвръщат цената си.

Според обстоятелствата, цената на скъпоценностите само за часове може жестоко да падне до цената на вложения в тях материал и дори по-ниско, но и също толкова бързо да се вдигне много над нея. Всичко зависи от зора, както казват старите хора...

При грабежа лъвският пай от плячката принадлежи на победилия владетел. Съгласно правото на силния, той заграбва ценностите на победения владетел. Последният, ако не е успял да избяга или не е убит, бива пленен и предаден на благоволението на победителя. Съдбата му почти винаги е най-нерадостна. Той губи всичко. Губи парите си, губи ценностите си, губи имотите си, губи семейството си, губи хората си, губи цялото си владение.

Всеки разумен владетел предвижда най-лошото и сериозно се подготвя за тежки времена.

Той трупа на тайни места онова, от което ще се нуждае по време на поражение или преврат.

Той скрива пари, ценности, оръжие, доспехи, дрехи и др.

Той се ръководи, не от цената им в момента, когато ги укрива, а от стойността им при критични обстоятелства.

Най-ценното разбира се е неговият живот. Затова той най-старателно си осигурява безпрепятствено оттегляне от твърдината при критични обстоятелства, посредством тайни тунели.

Затова всяка крепост освен яките си стени има и тайни подземия, а всеки владетел освен ценностите в палата си, има и тайно съкровище. Хората ценят скритото си съкровище, не по-малко от явното, дори много повече.

Тайното съкровище гарантира сигурността им.

В критични ситуации, ако сваленият владетел успее да се измъкне невредим и ако предварително се е погрижил за съкровището си, има шанс да наеме войска и да си възвърне изгубеното.

Ако обаче е пропуснал да стори това, дори да е отървал кожата, го чака незавидна съдба.

Победителят, като завземе една твърдина, първо търси и заграбва ценностите на победения владетел и наместниците му.

После започва да търси местата, където са скритите им съкровища, защото той знае, че сам е скрил свое.

Ако победеният е пленен, той бива подложен на най-страшни мъчения, за да каже къде е скрил съкровището си.

Често пред очите му са измъчвани и избивани най-близките му хора.

В голяма част от тези случаи съкровищата биват издадени и заграбени от завоевателя.

Картината е принципно еднаква от царя та чак до овчаря.

Царят крие много ценности защото има много налични и иска да се подсигури максимално.

От него надолу всеки крие, кой колкото може да задели.

Бели пари за черни дни казват старите хора.

Едни ги имат в повече, други - по-малко, но всички се стараят да подсигурят живота си и своето възстановяване.

Не крият единствено, тези които нямат. За последните всеки ден е борба за оцеляване.

Психологически закономерно и съвсем логично е в страните с размирно минало засилено да се търсят скрити съкровища. Наличието им е обусловено от самата същност на човешката природа.

Да се твърди, че няма скрити съкровища е ненаучно.

Малки съкровища се намират сравнително често. Гърненца с по няколкостотин монети са открити в много древни постройки и стари поселища.

В наше време в някои погребални тракийски могили се намират цели съкровища...

Нормално е да зададем въпросът - Щом това са само гробни дарове, какви ли са съкровищата на тези владетели?

В древните хроники четем, че в Тракия нищо не могло да се извърши без ценни дарове. Владетелите трупали съкровища от данъци, грабежи, военна плячка, откупи за пленници и пр.

Те прекрасно са знаели, че съдбата не винаги ще бъде така благосклонна към тях. Затова владетелите укривали най-старателно съкровищата си.

Хазната (съкровищницата) в двореца на един владетел обикновено е съдържала само оборотни средства, необходими за заплати, издръжка и др. плащания.

Най-ценната част от съкровището си владетелите са пазели винаги на тайни места. Да, не на едно, а на няколко различни места.

Така те са се презастраховали.

След този кратък психологически преглед, се надяваме скептиците по отношение на тайните съкровища да са понамалели.

Също така, се надяваме да бъде обърнато внимание на представения тук апокриф и свързаните с района легенди, предания, документи и факти.

Настоящото изложение страда от някои пропуски и непълноти, но дава основните насоки за локализацията на Дионисовото прорицалище в района на Централен Балкан.